3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
С., 22.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 428/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], обл. П. срещу Решение № 14 от 28.І.2011 г. по т.д. №148/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 119 от 11.Х.2010 г. по т.д. № 19/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 66 763.34 лв. – неустойка за преразход на фураж и за непредадени пилета по четири договора от 27.V.2008 г., от която: 19 849.19 лв. за партида 7-3, 18 092.16 лв. за партида 7-4 и 28 821.99 лв. за партиди 7-5 и 7-2, с оплакване за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба. Жалбоподателят поддържа, че за договорите за партиди 7-2 и 7-5 ищецът е предявил общо претенцията си за неустойка, без да разграничи сумите по двата договора, в съдебно заседание сумите са конкретизирани, въпреки което първоинстанционният съд се е произнесъл общо по тези искове, а въззивният съд, като е коригирал мотивите, е нарушил двуинстанционния характер на производството. В Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като счита, че е решен съществен процесуалноправен въпрос: има ли допуснато нарушение, когато първоинстанционният съд при няколко предявени иска, е разгледал и се е произнесъл общо по един иск.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По оплакването за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба, в която исковете за неустойка за договорите за партиди 7-2 и 7-5 са заявени общо, без да се разграничат сумите по двата договора, конкретизирани са в съдебно заседание, въпреки което първоинстанционният съд се е произнесъл общо по тези искове. Оплакването е неоснователно. По предявените четири иска за договорна неустойка за неизпълнение договорните задължения на ответника по четирите сключени договора за изработка, заявената претенция за неустойка общо за партиди 7-5 и 7-2, ищецът в съдебно заседание на 7.VІ.2011 г. е уточнил по размер за всяка от партидите. Първоинстанционният съд е разгледал подробно и поотделно предявените при условията на обективно съединяване четири иска, изложил е и причината, поради която ищецът е обединил резултатите от изпълнението на партиди 7-5 и 7-4. Въззивният съд не е поправил първоинстанционното решение като неправилно, каквито правомощия има като инстанция по същество, с което не би нарушил принципа на двуинстанционност на производството, а след обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, е стигнал до изводи, аналогични на направените от първоинстанционния съд по всеки от четирите иска. Оплакването за недопустимост на решението, като постановено по недопустима искова молба, е неоснователно.
По искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по посочения решен процесуалноправен въпрос: има ли допуснато нарушение, когато първоинстанционният съд при няколко предявени иска, е разгледал и се е произнесъл общо по един иск. Въпросът не е релевантен за делото, тъй като предявените четири обективно съединени иска за договорна неустойка, са били разгледани подробно и поотделно, като четири отделни иска. Независимо от това следва да се отбележи, че изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 14 от 28.І.2011 г. по т.д. №148/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: