7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. С., 23,02, 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Иво Д. ч.т.д. № 2002 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] (предишна фирма [фирма]), ЕИК:[ЕИК], срещу решение № 98 от 09. 04. 2015 г., постановено от Варненски апелативен съд по т.д.н. № 596 по описа на съда за 2014 г. в частта му, която има характер на определение и с която е прекратено, като недопустимо производството по делото по подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решение на Разградски окръжен съд № 12 от 04. 04. 2014 г., допълнено с решение от 26. 06. 2014 г., постановени по т.д.н. № 87/2013 г. в частта, с която е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] (с предишна фирма [фирма]), ЕИК:[ЕИК].
В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на оплакванията в частната жалба и на материалите по делото, намира следното:
Частната жалба, с която настоящата касационна инстанция е сезирана, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Производството по несъстоятелност е първоначално инициирано от частния жалбоподател с твърдения, че същият е кредитор на ответното по молбата търговско дружество по сделка, квалифицирана от молителя като търговска – сключен между страните договор за паричен заем, по който задълженията за връщане на заетата сума и за заплащане на дължимата по силата на договора възнаградителна лихва, не са изпълнени от ответника – обстоятелства, сочещи според молителя – частен жалбоподател, на неплатежоспособност или, при условията на евентуалност – на свръхзадълженост на ответното дружество. По реда и в срока на чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството се е присъединило [фирма], легитимиращо се като кредитор на длъжника по търговска сделка, в качеството му на джиратар по запис на заповед, издаден от ответника с поемател частният жалбоподател – първоначален молител в производството, и джиросан от последния на [фирма]. С решението на първоинстанционния съд, допълнено по реда на чл. 250 от ГПК, молбата на частния жалбоподател е отхвърлена с мотиви, че същият няма качеството на кредитор, легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника по молбата. Със същите мотиви, като е приел, че предвид отричане качеството на кредитор на дружеството – частен жалбоподател, на същото следва да се отрече и легитимацията му за иницииране на инстанционен контрол по отношение на първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност, съответно – и процесуална легитимация за обжалване на същото, въззивният съд с решението си по делото, имащо в тази му, обжалвана пред настоящата касационна инстанция част характер на определение, е прекратил производството по подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
В обжалваната му част въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Въпросът за наличието или липсата в лицето на молителя, на изискваната от чл. 625, ал. 1 от ТЗ, негова материалноправна легитимация да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, т.е. въпросът, който е спорен и в настоящото производство, а именно – дали молителят (извън специалната, призната от закона легитимация на Н.) има или не качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка, е въпрос по съществото на спора и на същия въпрос съдът следва да даде отговор с решението си по делото, като краен акт, с който производството приключва, в случай на наличието по делото и на останалите, кумулативно и императивно законоустановени предпоставки за допустимост на молбата, и развитие на производството до завършването му с решение (срв. пр. чл. 78 ДОПК, чл. 71 ГПК, вр. с т. 24 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Доколкото наличието или липсата в лицето на молителя, на качеството кредитор на длъжника по търговска сделка обуславят неговата материалноправна, а не процесуалноправна легитимация да иска откриването на производство по несъстоятелност на длъжника, то и съдът ще признае или отрече наличието на такова качество у кредитора едва с решението си по спора, като в първия случай, при наличието, както на качеството у молителя, на кредитор на длъжника по търговска сделка, така и на останалите, законоустановени материалноправни предпоставки (чл. 608, ал. 1, чл. 742 ТЗ) за откриване на производство по несъстоятелност, съдът с решението си ще открие такова, и обратно – ако съдът отрече на молителя качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка, то и молбата ще бъде отхвърлена, дори и само на това основание. И в двата случая обаче въпросът дали молителят е кредитор на длъжника, следва да се разреши като част от спорния предмет в производството, но не и предварително – при преценката на допустимостта на молбата, а не на нейната основателност.
Процесуалната легитимация на молителя в производството по несъстоятелност, както и на ищеца в същинското исково производство, се определя и преценява от съда само с оглед на твърденията на молителя, изложени в молбата му относно обстоятелствата, на които същата се основава и съдът не е властен, преди постановяването на решението си по съществото на спора, да предрешава отговора на въпроса относно наличието или липсата на твърдяната от молителя, негова легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, на свой ред изводима само и единствено от твърденията в молбата му, на етап преценка допустимостта на същата.
По същите, така изложени причини, на молител в производството следва да се признае, при наличието и на правен интерес от обжалването, (който на свой ред ще е налице във всички случаи, в които решението е неблагоприятно за него – отхвърляне на молбата му или уважаването й при други, а не при конкретно заявените от молителя материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника), правото да обжалва първоинстанционното решение и в случаите, като процесния, в които молбата му за откриване производство по несъстоятелност е отхвърлена, поради отричането от съда, на качеството у молителя на кредитор, което качество именно го легитимира, като лице по чл. 625 от ТЗ, да инициира и поддържа висящността на производството по несъстоятелност на длъжника. Отново по същите причини, сезираният с жалбата на молителя, на когото първоинстанционният съд е отказал да признае качеството кредитор на длъжника въззивен съд, дължи произнасяне по същата с решението си по делото, като част от произнасянето си по спорния му предмет, елемент – главна съставна част от който предмет е именно и преценката за наличието или липсата в лицето на молителя, на качеството на кредитор на длъжника.
С оглед изложеното и в конкретния процесен случай се налага извод за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, с която производството по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на молбата на частния жалбоподателя е прекратено, като недопустимо. Видно от материалите по делото, частният жалбоподател заявява в молбата си, че е кредитор на длъжника по каузална сделка – договор за паричен заем, твърдяна от молителя да е търговска, според субективния критерий за квалифициране на сделките като търговски – чл. 286, ал. 1 ТЗ (дали това е така, е въпрос отново по съществото на спора). Безспорно е по делото, че за улесняване събирането на сумата, предоставена на длъжника в заем от частния жалбоподател, от заемополучателя – длъжник и ответник в производството е издаден менителничен ефект – запис на заповед за същата сума, джиросан от поемателя – частен жалбоподател, на присъединилия се в производството по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ [фирма]. При така установеното, по твърдения на двамата кредитори в производството – първоначалният – частен жалбоподател, основаващ молбата си на каузалното задължение на заемополучателя – длъжник да върне получената в заем сума, и присъединилият се, на свой ред основаващ молбата си на менителничното задължение на длъжника, като издател на записа на заповед, да плати сумата по същия, са налице две отделни вземания към ответника по молбата, произтичащи от два различни правопораждащи фактически състава, поради което и съществуващи едновременно, но и поотделно в правния мир, като две отделни субективни граждански права – притезания. Макар и свързани, но същите са самостоятелни обекти на правото и разпореждането, както и в конкретния процесен случай с едно от тях (менителничното притезание на приносителя – джирант да получи плащане по записа на заповед) от страна на носителя му – титуляр на правото, не го делегитимира задължително като кредитор, съответно – и носител, и на другото гражданско субективно такова право, а именно – правото на заемодателя да претендира връщането на дадената в заем сума по каузалното правоотношение. С оглед избягването на неоснователно обогатяване, така видимата колизия между двете притезания подлежи на разрешаване било от съда по несъстоятелността още във фазата на произнасянето по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, било впоследствие – в последващото производство по предявяване и приемане на вземанията. Във всички случаи обаче, както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, при наличието и на останалите предпоставки за допустимост на молбите за откриване на производство по несъстоятелност на двамата кредитори съдът, включително и въззивният такъв, доколкото са налице и останалите предпоставки за допустимост, и редовност на въззивното производство, дължи произнасяне по същество и по двете, така депозирани молби, респ. – жалби, съдържащи различни твърдения относно фактите, на които претенциите на молителите да са кредитори се основават, респ. – различни вземания, като заявени да са материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
Поради изложеното и частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се явява основателна, въззивното решение в обжалваната му част, с която е прекратено, като недопустимо производството по въззивната жалба на частния жалбоподател срещу първоинстанционното решение в неговата част, с която молбата му за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена, и в която част решението има характер на определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по жалбата.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение № 98 от 09. 04. 2015 г., постановено от Варненски апелативен съд по т.д.н. № 596 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която е прекратено производството по делото в частта му по жалбата на [фирма] (предишна фирма [фирма]), ЕИК:[ЕИК].
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за произнасяне по жалбата на [фирма] (предишна фирма [фирма]), ЕИК:[ЕИК].
Определението е окончателно.
Председател: Членове: