О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 379/2015 година
Производство по реда на чл. 274, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Н., [населено място] срещу определение № 1649 от 14.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 958/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която се оставя без разглеждане частната й жалба срещу определение № 1567 от 30.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 1099/2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено в производство по чл.437 във вр. с чл.435, ал.3 ГПК.
В частната жалба се поддържат оплаквания за постановяване на определението н нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба И. К. И., [населено място] в отговора си по чл.278, ал.1 ГПК заявява, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателката, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Производството по делото е образувано по жалба на И. К. И. длъжник по изп.д.№ 685/2009 г., срещу действия на ЧСИ М. С.-Ц., състоящи се в изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот, находящ се в [населено място].
В съобразителната част на определението, с което подадената жалба е оставена без разглеждане, първоинстанционният съд приел, че същата е просрочена, като извън това по реда на чл.435 ГПК подлежи на обжалване единствено оплакването на жалбоподателя, че публичната продан не е извършена надлежно съобразно изискванията на чл.489, ал.2 и 4 ГПК поради твърдяната липса на реквизитите по ал.2, еизр.1 в наддавателното предложение на „Б. П. България”, АД, но с оглед просрочието й то не може да бъде разгледано по същество.
Срещу първоинстанционното определение е подадена съвместна частна жалба от И. К. И. и настоящата жалбоподателка, последната също длъжник в посоченото изп.дело, в която са поддържани твърдения, че поради наличието между същите страни и на едно и също основание на две висящи дела – гр.д.№ 1098/2014 г. и гр.д.№ 1099/2014 г., и двете на ПОС, производството по по-късно образуваното, т.е. настоящето следва да бъде прекратено, а постановеното по него определение – обезсилено.
С обжалваното определение въззивният съд отменил определението на първоинстанционния съд и върнал делото за произнасяне по жалбата на И. И., като оставил без разглеждане подадената от М. Д. Н. частна жалба по съображения, че същата е недопустима поради обстоятелството, че това лице не е страна по делото, по което е постановено обжалваното определение. Обстоятелството, че последната самостоятелно е обжалвала същото Постановление според съда не води до недопустимост на производството по жалбата на И. И. и че следва да се прекрати като по-късно образувано, тъй като страните в двете производства са различни, а евентуалното съединяване на делата е процесуална възможност, по която следва да се произнесе съдът, разглеждащ жалбите, но не е от компетентността на въззивния съд в това производство.
Въззивното определение е правилно.
Правото на жалба е процесуално право да се пренесе висящността на производството пред йерархически стоящия по-горе съд и поради това, то е предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. С това право разполагат само страните по делото, тъй като по отношение на тях действа обвързващата сила на съдебния акт.
В случая производството по чл.437 във вр. с чл.435, ал.3 ГПК е инициирано по жалба на И. И. срещу посочените в нея действия на съдебния изпълнител. Настоящата жалбоподателка не е участвала в това производство и след като не е била страна по делото, то тя не разполага с правото на жалба срещу постановения по делото съдебен акт. Ето защо подадената от нея частна жалба е процесуално недопустима, което налага да се потвърди въззивното определение, с което тя е оставена без разглеждане. Оплакванията за недопустимост на съдебните актове, основани с твърдения за наличие на висящи дела с идентичен предмет са неоснователни, като следва да се споделят изводите на въззивния съд, че от субективна страна липсва идентитет между делата, които да обуславят приложението на чл.126, ал.1 ГПК
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1649 от 14.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 958/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: