3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 113
София, 25.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 6054/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Е. Г. С. е подал касационна жалба срещу решение № 340 от 11.08.2015 г. по в. гр. д. № 268/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което без уважение е оставена молба вх. № 4007 от 30.03.2015 г. за тълкуване на влязло в сила решение № 475 от 05.03.2008 г. по същото дело.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, към нея има приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и е допустима.
Ответниците по касация Ц. С. Е., Н. Х. Е. и Общината [населено място] не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, приема следното:
Предявен е иск за ревандикация на недвижим имот, находящ се в [населено място], с твърдения, че поради липса на валидно отчуждаване правото на собственост не е изгубено.
С решение № 8 “к” от 30.01.2007 г. по гр. д. № 691/2006 г. на Казанлъшкия районен съд искът е отхвърлен.
Това решение е обезсилено с решение № 475 от 05.03.2008 г. по гр. д. № 268/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, а производството по делото е прекратено. Прието е, че правото на ищците да искат отмяна на отчуждаването и съответно – предаване на владението върху имота, е преклудирано и общият исков ред в случая е неприложим. За да постанови този резултат, въззивният съд зачел влязлото в сила решение № 3550 от 07.07.1998г. по адм. д. № 1153/1998 г. на Върховния административен съд на РБ, ІV-то отд. С него в сила е оставено решение № 586 от 21.11.1997 г. по адм. д. № 1690/1996 г. на Старозагорския окръжен съд в частта за отхвърляне на искане по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но не по съображения за липса на валидно отчуждаване /както е приел окръжният съд/, а защото е установено, че имотът е одържавен през 1957 г. по силата на регулационния план за мероприятия по ЗПИНМ /отм./, които са реализирани и не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 3 за отмяна на отчуждаването.
Въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК, тъй като с определение № 344 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 261/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., касационната жалба не е допусната за разглеждане.
С молба от 30.03.2015 г., поддържана само от единия от ищците по делото – настоящия касатор, е поискано тълкуване на въззивното решение в частта относно собствеността върху спорния имот с цел да се изясни действителната воля на съда по въпросите: 1. настъпило ли е отчуждаване на имота при липсващ елемент от сложния фактически състав за извършено отчуждаване, а именно заповед, респективно решение на ИК на Г.; 2. правилно ли е актувала общината процесния имот като частна общинска собственост, тъй като цитираното в акт № 482 от 03.04.2002 г. решение № 8 “к” от 30.01.2007 г. по гр. д. № 691/2006 г. на Казанлъшкия районен съд е обезсилено, а според решение № 475 от 05.03.2008 г. по гр. д. № 268/2007 г. на Старозагорския окръжен съд редът за предявяване на искания е административно-правен; станала ли е Общината [населено място] собственик на имота след решението на Старозагорския окръжен съд. Правният интерес от молбата за тълкуване е обоснован с отказ на общината да уважи подадено на 01.04.2014 г. искане по чл. 64 ЗОбС за издаване на заповед за отписване на актувания за частна общинска собственост имот и същият да бъде предаден на собствениците му.
С обжалваното решение въззивният съд приел молбата по чл. 251 ГПК за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, тъй като волята на съда е изложена достатъчно ясно и не е налице неяснота по отношение на постановения резултат, а нова преценка на доказателствата е недопустимо да се извършва. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и до нови факти и правни норми, докато в подадената молба се навеждат факти и обстоятелства, които са извън предмета на делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. настъпило ли е отчуждаване по някой от законите, посочени в чл. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, позволяващо възстановяване на собствеността върху процесния имот, при липсващ елемент от сложния фактически състав за извършено отчуждаване, а именно заповед, респективно решение на ИК на Г. за отреждане на плана във връзка с предстоящо мероприятие на ГОНС; 2. зает ли е процесният имот от [община] без законово основание, легитимирайки се въз основа на влязло в сила решение № 475 от 05.03.2008 г. по гр. д. № 268/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което решение № 8 “к” от 30.01.2007 г. по гр. д. № 691/2006 г. на Казанлъшкия районен съд е обезсилено и е прекратено производството, тъй като редът за предявяване на искания за отмяна на отчуждавания е административно-правен.
Предпоставките за допускане на касационната жалба за разглеждане са посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК и в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според т. 1 на тълкувателния акт на първо място касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В разглеждания случай такъв принципен въпрос, имащ определящо значение за изхода на спора и по който се е произнесъл въззивният съд, не се поставя, поради което не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалването.
С оглед предмета на производството по чл. 251 ГПК обуславящият по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос е за предпоставките за тълкуване на влязло в сила съдебно решение. Той е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, включително задължителната, създадена при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. /напр. решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на ВКС, III-то г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Според тази съдебна практика на тълкуване подлежи само диспозитивът на решението при условие, че е неясен, двусмислен, поражда съмнения за неговото правилно приложение и това налага по тълкувателен път да се разкрие действителната воля на съда по спорния предмет на делото. В случая предмет на спора е допустимостта на иск за ревандикация на недвижим имот, искането за отмяна отчуждаването на който е отхвърлено с влязло в сила решение по административно дело, постановено по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са свързани с допустимостта на иска по чл. 108 ЗС и не са включени в обхвата на тълкуването, поради което не могат да получат отговор в производството по чл. 251 ГПК.
Не е налице и специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която касаторът се позовава. Тя възниква при необходимост от преодоляване на неправилна съдебна практика или поради липса на такава при разрешаване на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, когато чрез тълкуване ще се преодолее непълнота или неяснота на правна норма. За да се допусне касационно обжалване при това основание, не е достатъчно касаторът да възпроизведе законовия текст, а следва и да мотивира и обоснове с какво разглеждането на делото от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това не е сторено в изложението, а и не може да се извлече от текста на касационната жалба.
В обобщение, не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 340 от 11.08.2015 г. по в. гр. д. № 268/2007 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: