О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113/25.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр. д. № 1564 по описа за 2016 г.
Обжалвано е разпореждане № 22/ 10.03.2016 г. по гр. д. № 341/ 2009 г, с което Луковитският районен съд на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върнал на Б. Г. И. молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 26/ 10.02.2014 г. по гр. д. № 542/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд.
Разпореждането се обжалва Б. Г. И. с оплаквания, че допустимо е упражнила своето право на отмяна на влязлото в сила решение за допускане на делбата, а първоинстанционният съд не притежава упражнената с разпореждането компетентност, тъй като тя принадлежи единствено на Върховния касационен съд.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че допустимият предмет на частната жалба обосновава чл. 306, ал. 2 ГПК чрез извършеното с нея препращане към чл. 286 ГПК. Частната жалба е подадена от легитимирана страна – съделителят, чието допустимо упражняване на право на отмяна обжалваното разпореждане отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната допустимост и редовност, а разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят подава молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение по допускане на делбата. Първоинстанционният съд я третира като нередовна и с две разпореждания (от 13.10.2015 г. и от 10.11.2015 г.) дава указания за внасяне на държавна такса, за привеждане на твърденията по молбата в съответствие с основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК и за представяне на писмените доказателства, на които жалбоподателят се позовава.
Дължимата държавна такса от 25. 00 лв. е внесена (двукратно), но с обжалваното разпореждане първоинстанционният съд връща молбата на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Мотивира се е с това, че твърденията и в уточнителната молбата от 02.03.2016 г. са негодни да осъществят основание за отмяна, включително посоченото на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по съществото си представляват касационни оплаквания.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че чл. 306 ГПК обосновава компетентност на първоинстанционния съд да администрира подадената молба за отмяна на влязло в сила решение. Препращащата разпоредба не обосновава неговата компетентност да върне молбата след преценка, че въпреки дадените указания тя не съдържа твърдения, обективно годни да осъществят някое от основанията за отмяна на влязлото в сила решение. Чл. 307, ал. 1 ГПК поставя преценката в компетентност единствено на Върховния касационен съд и му вменява задължението да постанови резултата от нея в нарочен акт (определение) в закрито съдебно заседание.
Следователно обжалваното разпореждане подлежи на отмяна като недопустимо (постановено в компетентност, която първоинстанционният съд не притежава). На настоящият състав принадлежи правомощието за констатира изправени ли са нередовностите на подадената молба за отмяна, след двукратно даваните указания на жалбоподателката по изправяне на констатираните нередовности. Съображенията за това следват от обстоятелството, че са налице предпоставките за постановяване на определението по чл. 307 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че и в двете молби (вх. № 3486/ 13.10.2015 г. и вх. № 975/ 02.03.2016 г.) при посочване на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят е развил становище, че въззивното решение е постановено по нередовна (невписана) искова молба, при неустановена процесуална и материална легитимация по упражненото право на съдебна делба, разгледани са недопустими (преклудирани) възражения, неправилно е разрешен спор за преюдициални правоотношения, като актът е и немотивиран. Втората молба е подадена, след като на 29.11.2015 г. надлежно е връчено съобщението с дадените от първоинстанционният съд указания и 1-седмичен срок, в който молителят да изложи точно и мотивирано изложение на въведеното основание за отмяна на влязлото в сила решение (чл. 306, вр. чл. 286 ГПК). Молбата с вх. № 975/ 02.03.2016 г. е подадена след изтичане на срока. Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат пред вид от съда. Молбата е и обективно негодна да удовлетвори изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Съображенията за това са следните:
С определение № 176/ 07.05.2015 г. по гр. д. № 554/ 2015 г. на ВКС, ГК, II-ро ГО въззивното решение е влязло в сила – арг. от чл. 296, т. 3, пр. 3 ГПК. Това е и датата, на която е преклудирана възможността жалбоподателят да се позовава на развитите и в двете молби оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение по допускане на делбата (арг. от чл. 298 и чл. 299 ГПК). По съществото си те представляват касационни оплаквания, а приложените писмени доказателства са без значение за извода, че е недопустимо упражнено правото на отмяна на влязлото в сила решение. К. оплаквания обективно не обосновават основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 22/ 10.03.2016 г. по гр. д. № 341/ 2009 г. на Луковитския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 3486/ 13.10.2015 г., уточнявана с молба вх. № 975/ 02.03.2016 г. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 26/ 10.02.2014 г. по гр. д. № 542/ 2013 г. на Ловешки Окръжен съд при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК.
Определението във втората част може да се обжалва от Б. И. пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.