1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 113
гр. София 27.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3915/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. Р. И. е обжалвал въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 311 от 27.06.2016г. по гр.д.№ 158/2016г.
Ответницата С. А. С. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото – иск с правно основание чл. 109 ЗС, поради което е допустима.
С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е потвърдил решението на Златоградския районен съд № 33 от 16.03.2016г. по гр.д.№313/2015г., с което е осъден на основание чл. 109 ЗС Н. Р. И. да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на С. А. С. да упражнява принадлежащото й право на собственост върху парцел ХІІІ-99, кв. 24 по ЗРП на [населено място] от 1978 г., като премахне построената от него масивна ограда с дължина около 29 м., попадаща изцяло в северната част на посочения недвижим имот.
Въззивният съд е приел, че спорът за собствеността на процесните 17 кв.м., съставляващи северната част имота на ищцата – УПИ ІІІ-99, кв.24, по регулационния план на [населено място], [община], е разрешена с влязло в сила решение № 157/28.11.2013 г. по гр.д. дело № 425/2012 г. на Златоградския районен съд по иск с правно основание чл. 108 ЗС. В мотивите са изложени съображения, че макар в това решение да липсва установителен диспозитив, на основание чл. 299 ал.1 ГПК то се ползва със сила на пресъдено нещо между страните и спорът между тях за собствеността на тези 17 кв.м. от УПИ ІІІ-99, кв.24, не може да бъде пререшаван. Изградената от Н. Р. И. в тази част на имота бетонова ограда пречи на ищцата да го използва съобразно правата си, тъй като тя не може да постави своя ограда съобразно действащата регулационна граница между своя имот и този на ответника – УПИ № ХІ-98, кв.24, и да използва в пълен обем мястото с площ от 17 кв.м.
В изложението за допускане на касационното обжалване, касаторът Н. Р. И. поставя правният въпрос дали се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността на ищеца, влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, което съдържа само осъдителен диспозитив. Въпросът е от значение за делото, но е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. С ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК т.2а е прието, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС следва да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Независимо от диспозитива на съдебното решение обаче, силата на пресъдено нещо ще се формира относно предмета на делото ако в мотивите съдът е приел, че ищецът е собственик. Неотразяването на тази воля на съда в диспозитива, е основание за поправка на очевидна фактическа грешка. Точна такава е разглежданата хипотеза и изложените съображения от въззивния съд съответстват изцяло на приетото в тълкувателното решение. Ето защо не са налице специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по правния въпрос за пределите на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен ревандикационен иск без да е постановен установителен диспозитив.
С оглед на изложеното по първия поставен от касатора правен въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване и по правния въпрос дали ищцата , чийто иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен следва в последващ процес по иск с правно основание чл. 109 ЗС отново да доказва правото си на собственост, ако искът по чл. 109 ЗС има за предмет същата част от имота, за която е уважен ревандикационния иск.
Не е допуснато противоречие с практиката на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество като изложи самостоятелни мотиви по доводите и възраженията във въззивната жалба. Съдът се е произнесъл по всички допустими възражения , извън тези, засягащи въпросите за собствеността на ищцата предвид уважения ревандикационен иск по предходно дело, включително и по този дали е неправомерно поведението на ответник по негаторен иск, когато неправомерността на действията се изразяват в извършено строителство, разрешено от техническите органи като изводите са съобразени с приетото в ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по правния въпрос за недопустимостта на съдебното решение . Съгласно практиката на ВКС – решение № 17 от 28.II.1984 г. по гр. № 98/83 г., ОСГК, решение № 706 от 30.Х.1995 г. по гр. д. № 510/95 г. на ВКС, петчленен състав, неотвеждането на съдия от разглеждането на делото, дори и когато са налице основания затова, не е нищожно, нито недопустимо, а е постановено в нарушение на процесуалните правила. В разглеждания случай не е допуснато и процесуално нарушение, тъй като в ГПК не се съдържа забрана един и същи съдия да разглежда различни дела между едни и същи страни.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лв., представляващо платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 311 от 27.06.2016г. по гр.д.№ 158/2016г.
Осъжда Н. Р. И. да заплати на С. А. С. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: