О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София 28.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1180 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на отбраната чрез гл.юрисконсулт К. К. срещу решение № 430 от 20.04.10г.по гр.дело № 842/09г.на Апелативен съд – Пловдив,с което е оставено в сила решение № 1200 от 30.06.09г.по гр.дело № 617/08г.на Окръжен съд – Пловдив.С него е уважен предявения от Ц. К. Д. против М.на о.иск с правно основание чл.203 ал.3 ЗОВСРБ/отм./ за сумата 4 423.83 лв,представляваща неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд за периода 1.01.2005г.-31.12.2007г.,ведно със законната лихва,считано от 26.02.08г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решения на състави на ВКС,поставени по реда на отм.ГПК,както и решения на ПРС и на ПОС за обосноваване на довода на касатора за наличие на противоречива практика по постановените правни въпроси.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Ц. Д. моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая на поставените от касатора въпроси,свързани с правото на обезщетения за положен извънреден труд и начина на тяхното формиране;относно доказателствените средства за установяване на положен извънреден труд и за допустимостта на свидетелските показания е даден отговор в постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК./решение № 128 от 26.05.10г.по гр.дело № 282/09г.ІV г.о.;решение № 389 от 31.05.10г.по гр.дело № 194/09г.на ІІІ г.о.и решение № 439 от 1.07.10г.по гр.дело № 1733/09г.ІV г.о.;решение № 696 от 23.11.10г.на ІV г.о.по гр.дело № 887/09г./Според тези решения на ВКС часовете до максимално определеното като допустимо служебно време,което не е било разрешено и отчетено като извънреден труд,представляват увеличено служебно време.За него се дължи компенсация чрез намалено работно време в рамките на общата продължителност на същия,или най-късно в следващия месец.В случаите когато до прекратяване на правоотношението положеният от военнослужещия при увеличено служебно време труд не е компенсиран,същият следва да се заплаща като извънреден по аналогия от 136а ал.5 КТ вр.с чл.46 ал.2 ЗНА.Удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл.203 ал.3 ЗОВСРБ/отм./,поради което при спор не следва да се възлага установяването му чрез нарочна заповед,разрешение на висшестоящия командир и вписване в отчетната книга за извънреден труд.Ответникът по този иск следва да докаже,че положеният при увеличено служебно време труд е компенсиран съгласно изискванията на закона /ЗОВСРБ – отм./и правилника/ПКВС – отм./,като в противен случай ще дължи заплащането му като извънреден труд.Дали ищецът е полагал извънреден труд е въпрос на фактическа преценка по делото,но това обстоятелство може да се установява с всички допустими от закона доказателствени средства,в т.ч. и със свидетелски показания.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приетото от ВКС в посочените решения,поставени по чл.290 ГПК. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това полаган ли е извънреден труд и за размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.В случая съществуващата противоречива съдебна практика е уеднаквена с цитираните по –горе решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК ,които според ТР № 1от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС имат задължителен характер.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси има постановена задължителна практика на ВКС.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 430 от 20.04.10г.,постановено по гр.дело № 842/09г.на Апелативен съд – Пловдив по жалба на М.на о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.