О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .113
София, .28.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията Камелия Маринова гр.дело № 576 по описа за 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по молба на Ю. С. С. за отмяна на влязлите в сила решения № 691 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Окръжен съд В. и оставеното с него в сила решение от 11.10.2007 по гр.д. № 9* от 2006 г. на Районен съд В. за уважаване на предявения от Д. А. Г., Е. В. С. , В. А. В. , К. П. В. и Г. А. В. против ОСЗГ В. и Община В. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследници на А. Е. В. на нива с площ от 15.5 дка в местността „Т”, землището на с. Г., гр. В., идентична със стар имот 397 от помощния план на местността „Б”.
Д. А. Г., Е. В. С. , В. А. В. , К. П. В. и Г. А. В. счита, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.
В молбата са отмяна се поддържа, че въз основа на решението по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ ОСЗ възстановила правото на собственост на наследниците на А. Е. В. върху имот от 15.5 дка, в която попада и имота на Ю. С. С. , дарен й от нейната майка. Въз основа на това решение на ОСЗ Д. А. Г., Е. В. С. , В. А. В. , К. П. В. и Г. А. В. предявили против нея иск, с който целят да установят, че не е собственик на дарения й имот. Молителката счита, че е обвързана от решението по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, в което освен ОЗС и Община В. е следвало да бъдат призовани и всички лица, които са собственици на имоти, попадащи в претендирания имот, а в случая спорът за собственост е разрешен без да бъде призована да изрази становище и да защити правата си.
Така наведените твърдения следва да се квалифицират по чл.304 от ГПК, в която хипотеза правото на отмяна принадлежи на лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото /чл.216, ал.2 от ГПК/. С препращането към разпоредбата на чл.216, ал.2 от ГПК е въведено изискване за кумулативна съвкупност на три признака, задължителни за лицето, което иска отмяна на това основание: да не е било конституирано като страна в процеса, решението да има сила спрямо него и на последно място – да е имало обезпечено право на участие в процеса. Молителката не отговаря на тези изисквания. Производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е специално исково производство, чиято цел е да бъде инициирана административна процедура по възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ след изтичане сроковете по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ. Закона регламентира кои са надлежните страни в това производство – лицата, претендиращи за възстановяване правото на собственост, административния орган и общината, а следователно други лица не се конституират и не са обвързани от решението. След като решението по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ не обвързва молителката, то същата не разполага с правото по чл.304 от ГПК да иска отмяна на влязлото в сила решение, а съответно молбата е процесуално недопустима.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Ю. С. С. за отмяна, на основание чл.304 от ГПК, на влязлите в сила решения № 691 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Окръжен съд В. и оставеното с него в сила решение от 11.10.2007 по гр.д. № 9* от 2006 г. на Районен съд- В. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 576 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: