О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.113
София, 31.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №644/2014 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби, подадени от С. Н. Ш., чрез пълномощника му адвокат С. и от В. Г. Р., чрез пълномощника му адвокат Д., срещу определение от 06.08.2013г. по ч. гр.дело №2290/2013г. на Варненския окръжен съд.
С. Н. Ш. обжалва определението в частта, с която е потвърдено определение №5994/2013г. по гр.д.№21033/2011г. на Варненския районен съд , с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по следния въпрос : „има ли изпълнение от страна на ищеца на указания на съд, ако –да, защо не са възприети от съда, ако не – защо така е приел съдът”. Счита, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. Прилага съдебни решения.
В. Г. Р. обжалва определението в частта, с която е отменено определение №8602/2013г. по гр.д.№21033/2011г. на Варненския районен съд в частта, с която е уважена молбата по чл.248 ГПК на В. Р. сумата за разликата над 100 до претендираните 1000 лева разноски за първоинстанционното производство и в тази част молбата е отхвърлена. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по въпроса : може ли съдът да определя адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. на ВАС, вкл. и под размера по §2 от ДР на същата. Твърди, че по поставения въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.Прилага решения и определения на ВКС.
Всяка от страните оспорва частната жалба на насрещната страна.
Частните жалби са депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба – не е формулирал ясно нейната обстоятелствената част и петитум. По разноските в първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че е основателно възражението по чл.78,ал.5 ГПК, поради което следва да се присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение. Той трябва да се определи въз основа размера на заведения при условията на частичност иск и да се съобрази с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
По частната жалба на С. Ш.. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.Така, както е формулиран въпросът не представлява правен въпрос от значение за изхода на делото и не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението. Той е неясен и няма връзка с решаващите мотиви в обжалваното определение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г.,ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда. В случая въпросът не е конкретен и ясен. Решаващите изводи на въззивния съд са, че въпреки дадените подробни указания до ищеца, той не е отстранил в срок недостатъците на исковата молба – не е конкретизирал претенцията си. Освен това приетото от въззивния съд е в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл. 128,т.1 и чл.129,ал.3 ГПК.
По частната жалба на В. Р.. Поставеният от този жалбоподател правен въпрос също не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението, тъй като не е обусловил изхода на делото. Въззивният съд не е приел, че при прилагане разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК следва да се определи възнаграждение, което да е в по-нисък размер от минимално определения размер на възнагражденията в Наредбата. Той е приложил чл.7,ал.2,т.1 от същата като е съобразил интереса на делото при условията на предявен частичен иск. С ТР№6/2012г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК се прие,че при намаляване подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.08.2013г. по ч. гр.дело №2290/2013г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: