О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 06.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3908/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 7190 /22.08.2018 г. подадена от А. Ш. С. чрез адвокат В. Л. от АК – Х. против Решение № 276 от 11.07.2018 г. по въззивно гр. дело № 325/2018 г. на Окръжен съд – Хасково.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил Решение № 161/20.03.2018 г. по гр.д. № 2261/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което на основание чл.108 ЗС е признато за установено, че Община Хасково е собственик на поземлен недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед №РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на ИД на АК – София, с административен адрес [населено място], ж.р. „К.“, с площ 1217 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване : за друг вид застрояване, със стар идентификатор : няма, с номер по предходен план : 400, при граници /съседи/ : ***; ***; ***; ***; и *** и е осъдил А. Ш. С. от [населено място] да предаде владението на гореописания имот. Със същото решение, на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменил констативен НА № 41/ 2014 год. съставен на 01.08.2014 г. от Нотариус В. С. за признаване право на собственост въз основа на давностно владение и наследство.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. При постановяване на решението си въззивния съд бил допуснал нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което от своя страна било основание за отмяна на въззивното решение по чл.281, ал.3 ГПК, като са изложени мотиви за горепосочените пороци на въззивното решение.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК с довод, че въззивния съд в своето решение се е произнесъл по следните правни въпроси : 1/ за меродавния момент от който се придобива имот по давност (от момента на изтичане на давностния срок или от момента, в който владелецът се позове на давността) и е ли позоваването на давността елемент от фактическия състав на придобиването? 2/. Необходимо ли е да се обективира намерението за своене на една вещ пред нейния собственик, за да може владелецът да се позове на ефекта на придобивната давност? 3/ Нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал.2 ГПК елемент ли е от фактическия състав на чл. 79 ЗС и с него удостоверява ли се датата, на която е придобито правото на собственост поради изтичане на давностния срок? в противоречие с посочената практиката на ВКС.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от защитата на ответната страна по касацията Община Хасково, представлявана от кмета Д. Б. чрез адвокат З. З. от АК – Х., с изразено в него становище, че не са налице релевираните от страна на касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване и разглеждане на жалбата по същество, тъй като въззивния съд не се бил произнесъл в противоречие с правните въпроси формулирани от касатора. Претендират се разноски по делото в размер на 500 лв.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и възражения на страните и в съответствие с установените от закона критериите за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК и като съобрази разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
Установените по делото данни сочат, че към 1963 г., че процесният имот е имал статут на пустееща земя, предоставена за ползване на основание ПМС № 21/ 31.01.1963 г., без отразен собственик в разписния лист към КП, , одобрен със заповед № 969/1988 г. С влизането в сила на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.1991 г., по силата на § 4 правото на ползване е било прекратено, като с оглед липсата на предпоставките на § 4а и § 4б същото не е трансформирано в право на собственост. Помощният кадастрален план е изработен 2000 година като в него са били отразени заявените и подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи. При липса на подадено заявление за процесния земеделски имот, същият е отнесен към остатъчен общински фонд, управляван – съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и стопанисван от Общината.
На базата на тези установени факти, въззивният съд приема, че актуването на процесния недвижим имот като общинска собственост към 28.08.2017 г. е законосъобразно.
Въззивният съд приема ,че релевираните от страна на А. С. възражения за придобиване на процесния имот по наследство, са неоснователни, доколкото договорите, на които ответникът основава правото на собственост на праводателя си нямат вещнопрехвърлително действие поради липсата на изискуемата от закона форма за продажба на недвижим имот(чл.18 ЗЗД). Приема, че отмяната на констативния нотариален акт за собственост по реда и на основание чл.537, ал.2 ГПК, се налага от обстоятелството, че А. С. не е носител на правото на собственост нито на основание наследствено правоприемство, нито доказва като придобивното основание давността.
След преценка на наведените доводи и правни съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираните искания.
С разясненията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК се приема, че разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, изисква от касатора да формулира конкретен процесуално – правен или материално – правен въпрос, чието разрешение по конкретния спор, е обусловило постановения с обжалваното решение неблагоприятния за обжалващата страна резултат на делото. Доколкото формулираните от касатора правни въпроси касаят придобиването на имота в следствие на давностно владени, а с решението си въззивния съд е съобразил правните си изводи, по приложение на чл.79 ЗС, със задължителните разясненията дадени в ТР № 4/17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което позоваването не е елемент от фактическия състав на оригинерното придобиване по силата на давностното владение, а е процесуално средство за защита на материално-правните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, то не може да се обоснове теза за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В тежест на ответника съгласно чл.154 ал.1 ГПК е и доказването на факта на упражняване на фактическата власт върху процесния недвижим имот в предвидения от закона срок, което същият не е сторил, предвид на кредитираните от съда свидетелски показания в смисъл, че ответникът е започнал да владее имота през 2014 г., като преди това имотът е бил пустеещ.
Относно въпросът следва ли владелецът да обективира намерението си за своене на веща пред нейния собственик е налице съдебна практика по така поставения въпрос, според която „обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си“ в който смисъл са мотивите на Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК.
Въпросът дали издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка удостоверява елемент от фактическия състав на придобивната давност и дали с него се удостоверява датата, на която е бил придобит имота в следствие на давностно владение не може да обоснове извод за основателност на искането да се допусне касационно обжалване, доколкото в тази насока мотивите на съда са изцяло съобразени със задължителната съдебна практика обективирана с ТР № 11/21.03.2013 г. по т.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в размер на 500 лв., съдът намира, че същите са дължими съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78 ал. 3 ГПК предвид изхода на делото – а именно постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване и като доказани – Договор за правна защита и съдействие No 6/2018 год. (л.32), следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 7190 / 22.08.2018 година подадена от А. Ш. С. чрез процесуалния представител адв. В. Л. от АК – Х. против Решение № 276 от 11.07.2018 г. по въззивно гр. дело № 325/2018 г. на Окръжен съд – Хасково, постановено в производство по чл.108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА А. Ш. С. да заплати Община Хасково, с ЕИК: 000903946 сумата 500 лв. (петстотин лева) разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :