O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 08.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1009 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 13269/10.06.2010 година на Ч. Н. Г., В. Й. Г., И. Й. Г., С. П. Г., всички от[населено място] чрез процесуалния представител адв. А. Г. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 540 от 21.04.2010 година, постановено по гр.д. Nо 545/2010 година на Окръжен съд- Пловдив.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 2381 от 05.10.2009 година по гр.д. Nо 1008/2009 година на Районен съд- Пловдив XIV състав, и постановил ново решение , с което заявеният срещу И. Р. Р. отрицателен установителен иск , че същата не е собственик , на основание наследство и давност на 1/10 идеална част от недвижим имот – дворно място в[населено място] , е отхвърлен.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод , че „въззивният съд се е произнесъл по материално-правни и процесуални въпроси, разрешение в грубо противоречие с установената практика по сходни казуси. Наред с това третираните с решението въпроси имат съществено значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, тъй като касаят често срещани в практиката спорове за материално право,чието еднакво и в съответствие със закона разрешаване е от особено голямо значение за осигуряване на стабилност в гражданския оборот, основан на правото на наследяване и придобиване на собственост чрез давностно владение върху недвижимо имущество „.
По делото е подаден отговор от ответника по касация- И. Р. Р. , чрез адв.В.П.- АК П., с които се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване , както и по същество основателността на релевираните доводи, касаещи порочност на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, преценявайки доводите на страните и на основание чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на доказания обжалваем интерес при данъчна оценка на правото на собственост на терена като прилежащо към собствеността на къща , суперфициарна собственост на ответника над 14000 лв., същата се явява процесуално допустима.
Срещу И. Р. Р. е заявен отрицателен установителен иск , че същата не е собственик на 1/10 идеална част на основание наследство и давност на недвижим имот – дворно място в[населено място] цялото от 280 кв.м., УПИ V-59 от кв. 35 по плана на града,ул.”К.” Nо 9.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел , че И. Р. е собственик, като законен наследник на покойния си син С. Б., на намираща се в дъното на дворното място жилищна сграда, както и на 1/10 идеална част от дворното място, по силата на наследственото правоприемство от А. Г. /преживяла съпруга на общия наследодател, наследила заедно с 4-те му деца от предходен брак равен дел от 1/10 идеална част от дворното място/, наследена от сестра си В., майка на И. Р..
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав на ВКС, намира:
Не е налице въведеното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК , поради обстоятелството , че липсва конкретно формулиран материално -правен или процесуално правен въпрос, обусловил изхода на делото / конкретно изводите за собственост на И. Р. в резултат на наследствено правоприемство /, който да е разрешен в противоречие / т.1./ със задължителна съдебна практика по този въпрос.
Не може да се приеме и теза за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1т.3 ГПК доколкото може да се приеме , че е поставен въпрос по приложение института на придобивна давност. Отхвърленият установителен иск за отричане правата на собственост на И. Р. от дворното място е обоснован от съда , макар и да е обсъждан въпроса за придобивната давност като основание за правото на собственост предвид на издадения констативен нотариален акт / , от изводите за настъпило наследствено правоприемство. Самите разпоредби по чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС се прилага отдавна , но във всяка хипотеза крайният правен извод зависи от конкретните факти , тъй като в генезиса на това придобивно основание е именно безспорното установяване на факта на упражняване на фактическата власт по отношение на конкретен недвижим имот и отношението на своене.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 13269/10.06.2010 година , заявена от Ч. Н. Г., В. Й. Г., И. Й. Г., С. П. Г., всички от[населено място] чрез процесуалния представител адв. А. Г. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 540 от 21.04.2010 година, постановено по гр.д. Nо 545/2010 година на Окръжен съд- Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: