3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
С., 08.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 951/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3370 от 12.11.2009 г. по гр.д.№ 6328/2007 г. на В. районен съд по предявен отрицателен установителен иск от С. К., В. К. и Д. К. е прието за установено, че ответникът И. Г. И. не е собственик на поземлен имот № 3256 с площ 551 кв.м. по плана за новообразуваните имоти на местността “Т.” в землището на кв.В., [населено място].
С решение № 368 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 60/ 2010 г. на В. окръжен съд решението на първоинстанционния съд е отменено и искът отхвърлен.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплакване за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
За допустимостта на обжалването се позовават на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като считат, че по съществените за делото въпроси дали в имота, който е предоставен за ползване по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, има сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, позволяваща изкупуване на същия, кои са критериите за определяне дали постройката представлява такава сграда и дали при преценката се прилагат нормите на чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. и §1в от ДР на ППЗСПЗЗ има противоречива съдебна практика и в този смисъл представят р.№ 505 от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 547/ 2008 г. на І г.о. на ВКС, р.№ 359 от 23.03.2007 г. по гр.д.№ 171/ 2006 г. на ІVб отд., р.№ 295 от 9.04.2009 г.по гр.д.№ 5364/ 2007 г. на ІІІ г.о.
Ответникът оспорва жалбата както относно предпоставките за нейното разглеждане, така и по същество, като я намира за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците се легитимират като заинтересовани от предявения отрицателен установителен иск с решение на поземлената комисия по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което им се признава правото за възстановяване на процесния имот. Същият е бил изкупен от ползвателя му на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ и продаден на настоящия ответник. Според ищците праводателите на ответника / респективно и самият той/ не са собственици, тъй като в имота не е имало сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и това не е позволявало изкупуването да стане на основание същия текст от закона. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че събраните по делото доказателства установяват наличието на сграда в имота, завършена през 1987 г., изградена от дървен материал, покрита с етернит / етернитови плоскости/, състояща се от стая и кухненски бокс, отделно и складово помещение за инструменти, тоалет, а имотът е бил водоснабден и електрифициран. Относно площта на постройката се е позовал на съдебно- техническата експертиза, според която сградата, заснета по плана като паянтово жилище, е с площ 8 кв.м. За другите обстоятелства съдът е възприел показанията на св. Г. С. Г., който е съсед по парцел на процесния имот и има преки наблюдения. Показанията на свидетелите, доведени от ищците, не са кредитирани, тъй като съдът намерил, че противоречат на писмените доказателства, имат селективен характер и не почиват на внимателни наблюдения, а на случайно преминаване в близост до имота.
В обобщение следва да се приеме, че според въззивния съд сграда на 8 кв.м., изградена въз основа на билет за строеж и съществуваща към 1.03.1991 г., направена от дървен материал, на фундамент, с външна веранда, покрита с етернитови плочи, състояща се от стая и кухненски бокс, във водоснабден и електрифициран имот дава право на ползвателя да стане собственик на земята на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Прието е освен това, че постройката отговаря на изискването по чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за минимално необходимия брой на помещенията, които трябва да има сграда за сезонно ползване, а освен това не попада в изключенията, изброени в §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че решението на въззивния съд не е в противоречие с представените решения на отделни състави на ВКС, а съответства на даденото от тях разрешение на същия правен въпрос, а именно че за преценката относно сградата се прилагат както чл.177, ал.3 от Наредба № 5 и разпоредбите от другите нормативни актове от благоусройственото законодателство, така и тълкувателната разпоредба на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. По тези съображения не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При сравнение между обжалваното решения и представените решения на други състави на ВКС се вижда, че конкретният резултат по делото е постановен с оглед събраните доказателства и тяхното възприемане от съда, а не се дължи на противоречиво разрешаване на правните въпроси, които стоят по тези дела. Доколкото касаторите не са съгласни с изводите на съда за вида и характера на сградата, броя на помещенията и предназначението им, това са доводи за необоснованост на решението и за допуснати съществени нарушения при обсъждането на доказателствата по делото, които са относими към основанията за неправилност на решението по чл.281 ГПК, но не могат да се релевират в производството по допускане на касационно обжалване, което се развива при други предпоставки и условия.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 60/ 2010 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: