ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№113
София, 12.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4391/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. О., П. Х. Ч. , Р. Х. П. , Я. Х. Ю. и И. Х. О. против въззивното решение на Б. окръжен съд № 485 от 29.07.2008 год. по гр. д. № 1250/2007 год., с което е оставено в сила решение № 94 от 21.08.2007 год. по гр. д. № 755/2006 год. Районен съд гр. Р., с което жалбоподателите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението върху 3/4 идеални части от имот пл. № 455 в кв. 33 по плана на с. Г. от 1987 год., при посочени съседи и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нотариален акт № 42, том ІІ, дело № 212/08.07.2005 год. на нотариус с район на действие Районен съд гр. Р. до размер на 1/4 идеална част.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на липса на годен титул за собственост на ищците, като съществен материалноправен въпрос. Твърди се още, че въззивният съд е решил въпроса за селищния характер на спорния имот в противоречие с П. № 7/1971 год. на Пленума на ВС.
Ответниците А. И. О. , П. Т. П. , Я. Т. Н. , М. И. Я. и И. Т. П. в писмен отговор на касационната жалба заемат становище за липса на мотивирани основания за допускане на касационно обжалване, съобразно приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен осъдител иск за собственост, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите развиват виждането си, че решението от 30.11.1994 год. на ОСЗГ гр. Р. представено пред първоинстанционния съд не легитимира ищците, като собственици на спорния имот, а представеното пред въззивната инстанция решение от 02.04.2008 год. на ОСЗГ гр. Р., с което е признато право на възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници за част от имота, следвало да бъде отменено по реда на косвения съдебен контрол, при което жалбоподателите считат, че ищците не са процесуалноправно легитимирани по предявения иск. Този въпрос е изведен, като съществен материалноправен въпрос, без да се сочи, приложима хипотеза на чл. 280 ГПК.
Въпросът за процесуалната легитимация и материално правната легитимация не поставя неясноти в правната теория. Процесуалноправната легитимация се извежда от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Когато съдът проверява дали иска е предявен от и срещу надлежната страна, той изхожда единствено от правното твърдение на ищеца, относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Липсата на процесуалноправната легитимация води до недопустимост на иска. Поставеният в изложенито въпрос, касае материалноправната легитимация на страната, която е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като неоснователен. Твърденията на жалбоподателите, че ищците не са материалноправно легитимирани собственици на заявеното право на собственост, касае съществото на спора, което е относимо към правилността на решението и не може да бъде обсъждано в производството по допускане на касационно обжалване. В тази връзка, следва да се посочи, че наличието на положително решение на Общинска служба земеделие и гори, което признава право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, в случая такова е представено пред въззивната инстанция, и с него е признато право на възстановяване на собствеността в полза на всички наследници на общия наследодател на двете спорещи страни (ответниците – настоящи жалбоподатели са поддържали, че имотът е бил придобит по давност от техния наследодател) легитимира материалноправно страната, в чиято полза е издадено решението по спора за собственост с предмет реституирани земеделски земи. Правилността на това решение може да бъде проверена при възникнал спор за материално право, като изводите на съда относно принадлежността на правото на собственост, касаят фактическите констатации на съда по съществото на спора, относими към обосноваността на съдебното решение, които са извън предмета на приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението е посочено, че въззивният съд е извел изводите си за „селищния характер” на спорния имот в противоречие с П. № 7/1971 год. на Пленума на ВС. Въпросът дали спорният имот има селищен характер или е запазил характера на земеделска земя е важен, но не е разрешен от съда в противоречие с посоченото постановление, постановяващо, че това е фактически въпрос и се решава конкретно за всеки случай, като се съобразява дали имота се намира в група от застроени имоти, обитавани постоянно, в които, или около които има някои комунално – благоустройствени мероприятия, като водопровод, канализация, електрификация и др. – характеристики на имот със селищен характер. Съдът постановил обжалваното решение е изхождал от посочените характеристики. Извода, че имотът е запазил земеделския си характер, касае правилността на решението и не може да се проверява в настоящето производство. Решението не е постановено в противоречие с посоченото постановление, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 485 от 29.07.2008 год. по гр. д. № 1250/2007 год. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ