О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 08.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 7 февруари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 501/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Цв. Б. като пълномощник на М. Б. П., А. С. П., Г. Т. П., С. П. П., Н. П. П., П. А. П., А. А. Т., Р. А. П., В. П. П., А. И. П., А. Н. С., С. С. П., И. Д. П., Т. Д. П. лично и като законен представител на Д. П. П., Т. П. П., М. Й. П., Т. Б. Я., А. Б. П., К. И. П., С. И. П., С. А. М., И. Н. М. и М. Н. П. против въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 28.12.2010 г. по в.гр.д. № 70/2010 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на същото като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по въпроса дали обстоятелството владеят ли ищците недвижимия имот е от значение за уважаване на установителен иск за собственост.
Ответникът [община] не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 937 от 10.12.2009 г. по гр.д. № 3449/07 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против [община] положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от воденица, находяща се в [населено място], състояща се от четири камъка, със застроена площ 130 кв.м и яхър от 70 кв.м, заедно с празно воденично място от 7 500 кв.м. и 40 дка върбалак край воденицата при граници: баир, Б. река, К. К. и шосе, представляващи имоти пл.№ 1 и пл.№ 86 по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел, че при наведено от ищците твърдение, че са във владение на процесния имот, предявеният от тях установителен иск за собственост е допустим, но само поради това, че не са доказали да владеят имота, искът им се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен без да се налага да се обсъждат доказателствата дали са негови собственици.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатия от касаторите правен въпрос, тъй като същият е обусловил крайния изход на делото. Даденото от въззивния съд разрешение, според което обстоятелството, че ищците не са във владение на имота, е достатъчно основание за отхвърляне на предявения от тях установителен иск за собственост, е в противоречие с представените с касационната жалба решения, в които това обстоятелство е разглеждано като предпоставка за допустимост на иска, а не за неговата основателност. Налице е противоречив разрешаван правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 28.12.2010 г. по в.гр.д. № 70/2010 г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 90 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: