ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 113
София, 25.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 15 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 973-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “И”АД-г. София срещу въззивното решение от 23.04.09г. по т.д. №100/09г. на АС-г. Варна, с което е отменено първоинстанционното решение от 3.12.08г. по т.д. №111/08г. на ОС-г. Варна в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение за разликата от 767.92 лв. до 17644.09лв. и вместо него е постановено друго, с което е осъден “И”АД-г. София/за клон Варна/ да заплати на “С”ООД-г. София допълнително сумата 16876.17лв. обезщетение за вреди от договорно неизпълнение върху всяка една вноска от датата на плащането до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от 18.02.08г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 3.12.08г. по т.д. №111/08г. на ОС-г. Варна в осъдителната му част по иска за главницата за сумата 78186.37 лв. и по иска за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение до размера на сумата 767.92 лв.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
Касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.3 основание.
Поддържа се, че съдът неправилно се е произнесъл по съществения за изхода на делото материално правен въпрос за характера на договора за встъпване в дълг, сключен между страните на 17.05.05г.
В тази връзка касаторът развива съображения, че неправилно този договор е определен в съобразителната част на обжалваното решение като договор за цесия, както и че ищецът е извършвал плащания по договор за банков кредит/ДБК/, а не по процесния, поради което така предявеният иск бил неоснователен.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Основополагащият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е какъв е характера на сключения между страните договор, съответно налице ли е съществено неизпълнение на задълженията по него от страна на “И”АД-г. София, което да послужи като основание за неговото разваляне и като произтичаща от това правна последица отпадане на основанието за направените от “С”О. плащания.
От данните по делото се установява, че ищецът е извършвал плащания по служебно открита за обслужване на договора сметка от “И”АД-г. София в деня на подписване на процесния договор за цесия между страните-17.05.05г. Сметката е с титуляр цесионера “С”О. , а не кредитния длъжник “А” ООД.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че соченият в пл.нареждания договор № 0* е идентичен със служебно разкрития кредитен договор, чрез който банката-цедент обслужва цедираното си вземане срещу длъжника “А” ООД.
По делото е установено, че изпълнението на задълженията на цедента “И”АД да предаде документите и обезпеченията, съпътстващи цедираното вземане е станало невъзможно поради преждевременното заличаване по негова инициатива на ипотеката, обезпечаваща това вземане.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице неяснота на института на цесията, уреден в чл.99-чл.100 ЗЗД, нито има противоречива съдебна практика по прилагането на тези разпоредби, обстоятелство което сочи на липса на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 23.04.09г. по т.д. №100/09г. на АС-г. Варна, с което е отменено първоинстанционното решение от 3.12.08г. по т.д. №111/08г. на ОС-г. Варна в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение за разликата от 767.92 лв. до 17644.09лв. и вместо него е постановено друго, с което е осъден “И”АД-г. София/за клон Варна/ да заплати на “С”ООД-г. София допълнително сумата 16876.17лв. обезщетение за вреди от договорно неизпълнение върху всяка една вноска от датата на плащането до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от 18.02.08г. до окончателното й изплащане, както и е оставено в сила първоинстанционното решение от 3.12.08г. по т.д. №111/08г. на ОС-г. Варна в осъдителната му част по иска за главницата за сумата 78186.37 лв. и по иска за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение до размера на сумата 767.92 лв.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.04.09г. по т.д. №100/09г. на АС-г. Варна, с което е отменено първоинстанционното решение от 3.12.08г. по т.д. №111/08г. на ОС-г. Варна в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение за разликата от 767.92 лв. до 17644.09лв. и вместо него е постановено друго, с което е осъден “И”АД-г. София/за клон Варна/ да заплати на “С”ООД-г. София допълнително сумата 16876.17лв. обезщетение за вреди от договорно неизпълнение върху всяка една вноска от датата на плащането до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от 18.02.08г. до окончателното й изплащане, както и е оставено в сила първоинстанционното решение от 3.12.08г. по т.д. №111/08г. на ОС-г. Варна в осъдителната му част по иска за главницата за сумата 78186.37 лв. и по иска за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение до размера на сумата 767.92 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: