О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1130
гр.София, 10.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3504 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.10.2013г. по гр.д.№293/2013г., с което АС Варна е отхвърлил искове с правно основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят Г. И. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответниците И. Г. Т. и Ж. И. Т., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Г. И. искове срещу И. Г. и Ж. И., за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в [населено място], [улица], ап.№ срещу задължение за издръжка и гледане съгласно нотариален акт № , том , д.№ г. на нотариус с рег.№ в Н. поради липса на основание и поради накърняване на добрите нрави, съответно за разваляне на същия договор поради неизпълнение от приобретателите – ответници по исковете.
Съдът е приел, че договорът не е сключен в нарушение на добрите нрави. Установено е, че през 2007г. по отношение на прехвърлителката е констатиран депресивен епизод, както и че прехвърлителката е провела три консултации при приобретателя, но нейното лечение е проведено от други лекари и няма доказателства тя да е лекувана от него до момента на сделката. Прието е, че към датата на сделката – 31.03.2011г. при извършен преглед от психиатър е констатирана адекватност, добър контакт и ориентираност.
Съдът е счел, че договорът не е нищожен поради липса на основание за сключването му. Прехвърлителката-майка на ищеца се е познавала с приобретателя 10-15г. преди сключването на договора и са били с добри взаимоотношения помежду си и затова в договара е записано, че прехвърлянето се извършва и срещу минали грижи.. Прехвърлителката е била възрастна жена и напълно съснателно е потърсила възможност да си осигури грижи и подкрепа от ответника, тъй като е живеела сама. Установено е, че прехвърлителката е починала на 03.01.2012г., а договорът е сключен 31.03.2011г.- т.е. не е сключен с оглед на предстояща смърт.
Съдът е изложил съображения за това, че договорът е изпълняван както лично от приобртятеля, така и от трети лица, но със съгласието на кредитора. При тези данни съдът е счел за неоснователни твърденията на щеца-жалбоподател, че дължимата по алеаторния договор грижа не може да се изпълнява от трето лице, че прехвърлителката е следвало да живее при семейството на приобретателите, че приобретятеля е злоупотребил с положението си на психиатър и неправомерно се е облагодетелствал от процесната сделка, че майката на въззивника била с увредено психическо здраве и на последно място, че няма надлежно изпълнение на дължимите грижи към нея приживе. Взет е предвид и факта, че искът е предявен едва след смъртта на майката, която е била доволна от полаганите за нея грижи.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора- необходимо ли е изрично искане за отлагане на делото пред първата инстанция когато страната и пълномощникът не могат да се явяват и нарушава ли се правото на равенство на страните в процеса при събиране на доказателства при неучастие на страната в съдебно заседание, качеството на съдебен адресат следва ли да се отчита при предоставяне възможност за участие в производството, следва ди да се провери налице ли е упълномощаване за представителство по делото, длъжен ли е съда да формира своите изводи при преценка на всички доказателства по делото, може ли въззивният съд да не спази изискването за обоснованост на съдебния акт, при твърдение за нищожност на сделка поради противоречие с добрите нряви следва ли да се изледват правилата установени в Кодекса за професионална етика когато приобретателя е лекар, представлява ли злоупетреба със служебно положение придобиване на имот от лекар срещу издръжка и гледане, противоречи ли на правилата на добрете нрави такава сделка, следва ли в договора изрично прехвърлителя да се съгласи грижите да се полагат от трето лице, следва ли изрично да се изследва паричния еквивалент на минали грижи, може ли да се счита, че е налице неизпълнение на алеаторен договор, когато не е налице съгласие на прехвърлителя грижите да се изпълняват от трето лице. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 13.09.2010г. по гр.д.№1818/2009г., ІІІ г.о. на ВКС по чл.307 ГПК, решение от 28.04.2010г. по гр.д.№99/2010г., в което е прието, че делото се отлата при пречка за страната и представителя й, решение от 30.03.2012г.по гр.д.№209/2011г., Іг.о. на ВКС, в което е посочено, че неотлагането на делото при наличие на предпоставки за това води до нарушаване правото на участие на страната в процеса, решение от 04.07.2011г.по гр.д.№1649/2010г., ІV г.о. за задължението на съда да прецени всички относими към спора обстоятелства, решение от 22.02.2011г. по гр.д.№1863/2010г.,ІV г.о. в същия смисъл, решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. ІV г.о. и решение от 17.12.2009г. по гр.д.№386/2009г., Іт.о. на В. в подкрепа на същото разбиране, ТР№96/1966г. на ОСГК на ВС по по приложението на чл.87 ЗЗД, решение от 23.02.2010г. по гр.д.№93/2009г.,ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че грижите са непосредствени и постоянни, решения от 23.08.2010г. по гр.д.№1702/2009г.,ІV г.о. на ВКС -за задължението на съда да установи паричния еквивалент на грижите за минал период, ако разваля договора, и други неотносими към преценката за допустимост актове на съдилища.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. на ВКС намира, че в обжалваното решение е дадено разрешение на формулираните в изложението процесуалноправни въпроси за това необходимо ли е изрично искане за отлагане на делото пред първата инстанция когато страната и пълномощникът не могат да се явяват и нарушава ли се правото на равенство на страните в процеса при събиране на доказателства при неучастие на страната в съдебно заседание, качеството на съдебен адресат следва ли да се отчита при предоставяне възможност за участие в производството, следва ди да се провери налице ли е упълномощаване за представителство по делото което не може да обоснове наличието и на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същитео са разрешени в съответствие с трайната практика на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения и тази практика не следва да бъде променяна за да се приложи точно закона или да се постигне неговото развитие.
Настоящият състав намира, че по въпроса за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Съдът е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните така както го задължава закона и в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по чл.290 ГПК решения: решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на ІV г.о. на ВКС. В същата е прието, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК.
По отношение на въпросите за това при твърдение за нищожност на сделка поради противоречие с добрите нряви следва ли да се изледват правилата установени в Кодекса за професионална етика, когато приобретателя е лекар, представлява ли злоупетреба със служебно положение придобиване на имот от лекар срещу издръжка и гледане настоящият състав намира, че същите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля насъда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането нафактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая посоченито по-горе въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като не са включени в предмета на спора, който е индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и не са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му.
По въпросите следва ли в договора изрично прехвърлителя да се съгласи грижите да се полагат от трето лице, следва ли изрично да се изследва паричния еквивалент на минали грижи, може ли да се счита, че е налице неизпълнение на алеаторен договор, когато не е налице съгласие на прехвърлителя грижите да се изпълняват от трето лице също не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. На същие е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 14.08.2012г по гр.д.№16/2011г., ІV г.о. на ВКС. Приема се, че съгласно чл.73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Посочва се, че разпоредбата налага извод, че когато личността на длъжника не е съществен елемент от задължението /задължението е за заместима престация/, той може да бъде заместен в изпълнението, с което ще се погаси задължението. Когато поетото задължение е за лична престация, изпълнението му от трето лице няма да доведе до освобождаване на длъжника от отговорност /няма да погаси задължението му/. Прието е също така, че поетото с алеаторен договор задължение за гледане е такова за незаместима престация и поради това, за да се постигне целеният от договарящите резултат, престацията следва да бъде извършвана лично от длъжника. Тъй като задължението за лична престация ползва кредитора, той може да се откаже от нея чрез изрично предвиждане в договора на възможност за изпълнението му и чрез трето лице, но дори такава възможност да не е уговорена, изпълнение от трето лице ще освободи длъжника, ако кредиторът го е приел.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.10.2013г. по гр.д.№293/2013г. на АС Варна .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: