ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1130
София, 16.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3406 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б. като процесуален предствител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд /БОС/ от 24.І.2015г. по в.гр.д. № 950/2014г.
Ответницата по касационната жалба Я. К. К. от [населено място], [община], не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 24.І.2015г. БОС е потвърдил решението на Петричкия РС от 24.VІІ.2014г. по гр.д № 1244/2014г., поправено с решение от 04.VІІ.2014г., с което са уважени предявените от Я. К.К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „контрольор” със заповед № 8/07.ІІ.204г. поради неявяване на работа е незаконно. Заповедта не е мотивирана така, че да е ясно в кои два последователни дни К. не се е явила на работа. Тази липса на задължително съдържание на заповедта не е запълнена с връчените на ищцата на 12.ІІ.2014г. и на 20.ІІ.2014г. уведомителни писма, защото заповедта не препраща към тях и защото не са подписани от законния представител на работодателя, а от лице, за което няма доказателства за делегирана работодателска правоспособност. Освен това няма доказателства преди уволнението да са поискани обяснения на ищцата – с уведомителните писма само е съобщено на К., че е издадена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са релевирани съображенията на касатора за неверност на изводите на въззивния съд за немотивираност на уволнителния акт и за неизпълнено от работодателя задължение за снемане на обяснения, които изводи били в противоречие със сочена практика на ВКС. В касационната жалба се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите относно връчването на заповедта по пощата с обратна разписка и че заповедта е мотивирана с допълнителен документ в противечие с практиката на ВКС и по въпросите „доколко може да се вярва на ищцата, че не е получавала пощенски пратки, а експертизата доказала, че подписите в обратните разписки са на нея и на съпруга й; защо служител на дружеството да не може да подпише писмо, придружаващо уволнителния акт, съдържащо описание на нарушението, въпреки че изрично не е записано в заповедта, че се препраща към писмото; каква е ролята на писмото, придружаващо заповедта, ако не да я пояснява; защо не зачита, нито коментира, какво е правното значение за делото на молбата на работника за напускане на предприятието, подадена лично до работодателя”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Съглрасно чл.280 ал.1 ГПК касационно обжалване се допуска при произнасяне от въззивния съд по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Според задължителната практика, обективирана в ТР № 1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен да постави въпросите, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, като основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените в случая от касатора въпроси са относими само към един от решаващите изводи на въззивния съд, обусловили изхода на спора по делото – несъобразяването на уволнителния акт с изискванията на чл.195 ал.1 КТ. Тъй като произнасянето по въпрос във връзка със сам по себе си решаващия извод за незаконност на уволнението и поради неизпълнение на задължението на работодателя преди налагането на дисциплинарно наказание да поиска обяснения на работника/служителя не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване /а само като основание по чл.281 ГПК/, разрешаването от касационния съд на поставения въпрос не е от значение за изхода на спора.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд, ГО, Втори въззивен състав, № 359 от 24.І.2015г. по гр.д № 950/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: