ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1131
С., 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1597 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. В. Т. от [населено място], приподписана от адвокат Т., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 16.VІ.2010г. по в.гр.д. № 2730/2009г.
Ответницата по касационната жалба П. Г. Т. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на ПРС от 12.VІ.2009г. по бр.д. № 638/2007г. в частите, с които: е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи; е предоставено на съпруга ползването на семейното жилище; родителските права по отношение на малолетното дете В. са предоставени за упражняване на майката и бащата е осъден да му заплаща издръжка, изменил е решението на първоинстанционния съд в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето и е определен такъв, а именно: през първите четири месеца от влизане на решението в сила – веджън седмично в петък от 16.00 до 17.00 часа в присъствието на майката, на социален работник или психолог в „Комплекс за социални услуги за деца и семейства” в П., с изключение на две седмици през лятото, когато майката ползва отпуск; през следващите три месеца – всяка втора и четвърта събота от месеца за по 3 часа от 10.00 до 13.00 часа в присъствието на майката на място, различно от домовете, в които живеят родителите; през следващите шест месеца – всяка втора и четвърта събота от 10.00 до 18.00 часа без присъствието на майката; след изтичане и на този период – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с годишната отпуска на майката, както и за по два часа на рождения ден на детето и на К..
За да постанови решението в частта относно родителските права, въззивният съд приел, че в интерес на детето е те да бъдат предоставени за упражняване на майката. Взето е предвид в тази връзка, че и двамата родители обичат детето си, че няма основание да се приеме, че някой от тях е лишен от възпитателски качества, и двамата имат възможности да създадат подходящи битови условия за детето, че майката е нарушила първоначалното споразумение да се редуват поседмично в отглеждането на детето и го записала в друго училище, без да уведоми за това бащата, поради опасения бащата и близките му да не го вземат, основания за каквото няма данни, наложило се бащата да търси съдействие от различни органи, за да разбере къде учи и живее детето, определените привременни мерки не се спазват, в определения за контакти ден детето отказва да тръгне с баща си, майката не му позволява да приема подаръци от страна на бащата. Взет предвид е и социалния доклад на АСП, че детето е въвлечено в острия конфликт между родителите му, като говори в детайли за него, че то демонстрира враждебност към баща си и роднините му, че между двамата не се осъществяват пълноценни контакти, че е препоръчително бащата да преосмисли и коригира отношението си към майката с оглед целта – нормално протичащи срещи с детето му. Съобразена е и съдебно-психологична експертиза, според която срещите на детето с бащата се осъществяват по стресогенен начин – със съдебен изпълнител, с помощта на директора на училището, в конфликтни ситуации, необходимо било срещите да се осъществяват в присъствието на психолог или социален работник, можело да се приеме, че ситуацията се коментира пред детето по начин, дискредитиращ бащата, в отношението на детето към бащата е налице отчужденост, като е трудно да се прецени до каква степен отчуждеността е породена от обективни факти в миналото и до каква е формирана от ситуацията и нейната трактовка от възрастните, с които живее. Прието е при тези обстоятелства, че предоставянето на родителските права на бащата би довело до невероятен стрес за детето, което и без това не желае да се среща с него. За това отчуждение е допринесла и майката с поведението си, но съдът няма да допусне заради това да бъде наказано детето, като то се травмира допълнително с драстични промени. Взето е предвид и че бащата се домогва да докаже, че за детето са се грижили само баба му по бащина линия и сестра му през работното време на родителите, но и че е установено как вечер бащата стоял пред компютъра да играе на игри, без да обръща внимание на детето си, при което с пренебрежението си в миналото тъй също има вина за отчуждениетото на детето. Съдът е счел, че с определения режим на лични контакти бащата и синът ще намерят път един към друг.
В изложението на Р. В.Т. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд не коментирал доводи и доказателства относно: възпитателските качества на майката – какво било довело до там детето да мрази баща си и останалите си близки и да лъже за неща в полза на майката; социалната среда – липса на контакт с роднините си; каква е причината за неспазването на режима на лични отношения; не били коментирани показанията на св.Св.Т. /майка на касатора/относно опита за изнудване с цел постигане на материална облага чрез детето, представляваща истинската причина за задържането му и последващото му отчуждаване; останало необсъдено по какъв начин и с какви методи се стигнало до т.н. „привързаност” на детето към майката; не била обсъдена ролята на партньора на майката относно „възпитанието” на детето и примера, който му дава, материалната зависимост на майката и детето, което било в противоречие с едно решение на състав на ВКС V ГО. Нямало практика по въпросите: 1. дали неспазването на привременните мерки по време на целия бракоразводен процес от страна на единия родител е основание за предоставяне на родителските права на другия родител; 2. дали е допустимо изолирането на детето от единия родител с оправданието на другия родител, че самото дете така иска; 3. допустимо ли е водещият и единствен мотив при предоставяне на родителските права да е изразената от детето привързаност; 4. може ли да се предостави упражняването на родителските права на бащата въз основа на заключението, че това е единственият останал възможен начин за установяване на личен контакт с детето.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е съществен по принцип, но не и в случая. Това е така, тъй като дори посочените доводи на касатора да бъдат подложени на преценка, то няма да доведе до промяна на резултата по делото с оглед установените обстоятелства, че малолетното дете е силно привързано към майка си и отчуждено от баща си, налагащо в интерес на детето за определен период от време контактите му с последния да се осъществяват даже в присъствието на психолог или социален работник. Следва да се посочи в тази връзка и че въззивният съд е отчел при произнасянето си проявеното и от майката поведение в насока, допринасяща за отчуждението.
Първият и третият поставени от касатора материалноправни въпроси сами по себе си също не са от значение за изхода на делото. Това е така, тъй като изводът на въззивния съд, че родителските права по отношение на детето следва да се упражняват от майката, е основан не само на констатираното неспазване от страна на последната на определените по време на бракоразводния процес привременни мерки и не само на привързаността на детето към майката, а са взети предвид в тази насока и други съществени обстоятелства, както вече бе посочено, обосноваващи този извод като най-добрия интерес на детето, който по силата на чл.106 ал.2 от СК /отм./ е единствено от значение за разрешаването на въпроса за упражняването на родителските права.
По втория релевиран в изложението въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Тук следва да се отбележи, че предоставянето на родителските права за упражняване на единия родител е налагаща се обективна необходимост поради отделното живеене на родителите и то не представлява изолиране на детето от другия родител с оглед възможността за осъществяване помежду им на лични контакти.
По четвъртия поставен от касатора въпрос въззивният съд също не се е произнесъл. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи и предвидената в чл.182 ал.2 от НК наказателна отговорност за родителя, който не изпълни или по какъвто и да било начин осуети изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация не се следват разноски, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, VІ граждански състав, № 850 от 16.VІ.2010г. по гр.д. № 2730/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: