1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София, 18.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1178/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. по металознание „А.. А. Б.”, постоянно научно звено от състава на Б., [населено място] чрез адвокат Я. К. против въззивно решение на С. градски съд, ІІ-в въззивен състав от 18.04.2010 г., постановено по гр. д. № 3097/2008 г.
С обжалваното решение е отменено решение на С. районен съд, 70 състав от 21.02.2007 г. по гр. д. № 12817/2005 г. и е постановено друго решение, с което е осъден И. по металознание „А.. А. балевски” към Б. да заплати на Н. Г. Т. сумата 4590 лв. на основание чл. 222, ал. 3 КТ, съставляваща незаплатена част от обезщетение поради прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за срок от 6 месеца и сумата 230 лв. разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно: за да се третира едно допълнително трудово възнаграждение като възнаграждение с постоянен характер необходимо ли е същото да е уговорено като такова с индивидуален или с КТД или не; в случай, че относимата към едно допълнително трудово възнаграждение работа не се осъществява през всички работни дни, а само в конкретен период от време или определени дни, третира ли се това допълнително възнаграждение като такова с постоянен характер; ако изплащането на едно допълнително трудово възнаграждение не почива на основание трудов договор, респ. КТД, а е обусловено единствено от преценката на работодателя, може ли същото да се счита като допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. Позовава се на Р. № 273/18.02.2009 г. по гр. д. № 41/2009 г. на ОС-Пловдив-влязло в сила; Р. № 1369/4.11.1999 г. по гр. д. № 392/1999 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. от 26.10.2007 г. по гр. д. № 937/2007 г. на ОС-София, влязло в сила; Р. № 222/16.05.2008 г. по гр. д. № 141/2008 г. на ОС-Русе, влязло в сила, копия от които са приложени.
Ответникът по касация Н. Г. Т. чрез процесуални представители адвокати И. М. и Ц. С. е оспорил касационната жалба като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд в настоящия състав констатира следното:
Въззивният съд е установил, че ищецът в качеството на служител и ответника в качеството на работодател са сключили на 18.11.1974 г. трудов договор за неопределено време, прекратен на 31.12.2004 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. На служителя е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за срок от 6 месеца в размер на 3 601.98 лв. при определен размер на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен от служителя месец /м. ноември/ – 600.33 лв., в който размер е включено основно трудово възнаграждение 409 лв. и допълнително възнаграждение за клас от 37% в размер на 151.33 лв. От заключения на икономически експертизи, приети от съда без оспорване от страните е установено, че през м. ноември 2004 г. освен горепосоченото брутно трудово възнаграждение в размер на 600.33 лв. на ищеца е било изплатено и той е получил и допълнително трудово възнаграждение в размер на 765 лв. на основание издадени от законния представител на работодателя № 58/9.11.2004 г., № 62/23.11.2004 г. и № 63/24.11.2004 г. за изпълнение на възложена работа по договори, сключени между ответника и външни клиенти. В КТД и Правилника за договаряне на научно-приложни проекти /задачи/ с външни възложители от постоянните научни звена на Б., утвърден от Председателя на Б. е регламентирано правото на работниците и служителите на Б. да получават допълнително трудово възнаграждение за възложена работа по проекти с външни възложители въз основа на издадена от директора на института заповед. Установено е и че през периода 1994 г. – 2004 г. на ищеца системно и ежемесечно са възлагани от работодателя допълнителни задачи по договори с външни възложители, за изпълнение на които на него му е било изплащано и той е получавал допълнително трудово възнаграждение въз основа на заповеди на председателя на работодателя. Върху тези суми са били правени отчисления за ДОД, фонд ПКБ, лични и здравни осигуровки и ДОО. Същите суми са включени в УП-2, което е представено в Н. във връзка с изчисляване на размера на полагащата се на ищеца пенсия.
При тези безспорно установени данни от правна страна въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ е изцяло основателен. Посочил е, че спорът между страните е концентриран относно елементите на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ и дали в него следва да се включи изплатеното на ищеца допълнително трудово възнаграждение, полагащо му се по КТД и Правилник за договаряне на научно-приложни проекти /задачи/ с външни възложители от постоянните звена на Б., утвърден от Председателя на Б.. Правилно съдът е приел, че се касае за допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от действащата към м. 11.2004 г. Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./. Съгласно § 1, т. 3 от същата наредба в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват и допълнителните трудови възнаграждения по чл. 2, ал. 1 от наредбата, които имат постоянен характер.
Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че не е налице посоченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ. Формулираните от касатора правни въпроси не са от значение за изхода на делото. Посочените съдебни решения не са относими към конкретния случай.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ІІ-В въззивен състав от 18.04.2010 г., постановено по гр. д. № 3097/2008 г. по касационна жалба от И. по металознание „А.. А. Б.”, постоянно научно звено от състава на Б., [населено място] чрез адвокат Я. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: