О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София, 26.11.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3218 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. С. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Й., срещу решение от 30.03.2015г., постановено по в.гр.д.№129/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение от 16.12.2014г. по гр.д.№1635/2014г. на Районен съд-Благоевград, са отхвърлени предявените от Ю. С. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба [община].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Ю. С. М. срещу [община] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.2 КТ – поради това, че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, а именно: професионална квалификация в областта на охраната, със заповед №217-ЧР-Д/08.08.2014г. на кмета на [община]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист”Общинска охрана” в звено „Общинска охрана и обществен ред”, Дейност „Други дейности по вътрешната сигурност”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „относно задължението на съда, произтичащо от закона, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да направи правните си изводи и постанови решението си”. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът е посочил чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, но не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос, нито е обосновал да е налице основание по чл.280, ал.3 ГПК.
Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК „по материалноправните въпроси”, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Освен това, не са посочени и представени доказателства за наличие на противоречива съдебна практика.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК „по съществен материалноправен въпрос – законността при прекратяване на трудово правоотношение”. Така формулираният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите по т.1, ТР №1 по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Освен това, касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.03.2015г., постановено по в.гр.д.№129/2015г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: