О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
гр. София, 30.11..2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 713/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. К. от[населено място], Старозагорска област срещу въззивно решение № 366 от 02.12.09г., постановено по гр.д.№ 277/09г. на Старозагорския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 96 от 09.02.09 г., постановено по гр.д.№ 1184/07г. на К. районен съд в частта, с която е делбата на земеделски земи – овощна градина и четири ниви, находящи се в землището на[населено място] е допусната с участието на съделителите Ф. К., К. К. и Ш. Ч..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че съделителите А. К., Ф. К., К. К., Ш. Ч., Х. Д. и С. С. са наследници по закон на Е. С. М., починал през 1975г. и че с решение на поземлената комисия от 1997г. на същите е било възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи с план за земеразделяне. С оглед на това съдът е приел, че понастоящем право на собственост върху същите притежават всичките наследници на общия наследодател, а обстоятелствата че съделителите Ф. К., К. К., Ш. Ч. не са български граждани и че същите, не са прехвърлили правата си на лицата по чл.3, ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.3 ЗСПЗЗ, са приети за правно ирелевантни, т.е. че същите не водят до автоматично загубване на придобитото право на собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос (същите могат да бъдат и повече от един), по които се е произнесъл въззивният съд, е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС разполага единствено с правомощието да уточни поставения въпрос, но не и да го извлича от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.(ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1).
В разглеждания случай жалбоподателката, въпреки дадените й указания, не е посочила обуславящия изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, още повече, че представеното от нея решение № 231 по гр.д.№ 2030/07г. на П. няма отношение към настоящия спор, а във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване релевантни доводи не са изложени.
С оглед на казаното подадената от А. М. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 366 от 02.12.09г., постановено по гр.д.№ 277/09г. на Старозагорския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: