О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София, 09.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4189/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
К. Т. К. от [населено място] е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 782/2012 г. на Врачанския окръжен съд, приложил е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и Постановление № 5/ 1955 г. на Пленума на ВС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, [община] не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Врачанският окръжен съд, с въззивно решение от 20. 02. 2013 г. по гр. д. № 782/2012 г. е признал за установено по отношение на К. К. и [фирма], [населено място], че дължат солидарно на [община] сумата 20 226,20 лв. – главница, сумата 8 780,44 лв. – лихва за периода от 11. 11. 2005 г. до 17. 12. 2008 г. и законната лихва върху главницата, считано от 16. 09. 2010 г. до окончателното изплащане, представляващи причинени на общината имуществени вреди, за които е съставен акт за начет и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 874/2010 г. на Козлодуйския районен съд, както и сумата 580,13 лв. разноски в заповедното производство. Решаващият съд е приел, че претендираното вземане на общината спрямо двамата ответници се основава на акт за начет, съставен от компетентен орган в кръга на пълномощията му, по ред и форма, установени от закона и е документиран и следва да бъде зачетена доказателствената му сила, предвидена в чл. 22, ал. 5 от Закона за държавната финансова инспекция, като в тежест на ответниците е да оборят фактическите констатации в акта за начет. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че ответниците не са доказали по несъмнен начин възраженията си по акта за начет и твърдението, че заплатените от бюджета на общината строителни работи са действително извършени, поради което искът на общината по чл. 422 ГПК е основателен.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е произнасяне на въззивния съд по правен – материалноправен или процесуалноправен, въпрос в противоречие с практикатана ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК на ВКС, този въпрос трябва да е включен в предмета на делото, да е обусловил правните изводи на съда и да е от значение за изхода по конкретното дело.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по конкретно формулирани въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. От изложението следва, че жалбоподателят има предвид процесуалноправни въпроси относно доказването, като в т. 1 и т. 2 от същото изложение поставя въпросите за значението на експертното заключение по акта за начет и за доказателствената стойност на възражението на начетеното лице по акта за начет, а в точки 3, 4 и 5 от изложението поставя въпросите относно допускане на доказателства, каквито ищецът не е заявил с исковата молба, за заличаване на недоведените свидетели от ищеца и за повторно допускане на тези свидетели във въззивното производство.
Така поставените въпроси по т. 3 – 5 от изложението не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване, тъй-като те не са обусловили решаващите изводи на съда по предмета на спора. Във въззивното производство е допусната и слушана само една свидетелка, посочена от ищеца, но съдът не е взел предвид нейните показания, като неотносими към спорните обстоятелства.
По въпросите, поставени в т. 1 и т. 2 от изложението, жалбоподателят не обосновава твърдението си, че разрешенията на въззивния съд са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът по т. 1 е неточен, тъй-като въззивният съд не се е позовал пряко на заключението на вещото лице, назначено при финансовата инспекция, а го е преценявал като доказателство, събрано от финансовия инспектор по реда на чл. 18 ППЗДФИ. Съдът е изложил съображения, че това доказателство, приложено към акта за начет, е допустимо и достатъчно, тъй-като финансовата инспекция е изисквала материална проверка / а не документална / на действително извършените СМР, и че е надеждно, тъй-като констатацията на вещото лице, че заплатените СМР изобщо не са били извършени на място, прави безпредметно установяване на метода на експертния анализ, както й че законът не изисква при извършване на материалната проверка от вещото лице да присъстват всички страни.
Не може да бъде основание за допускане на касация и въпроса по т. 2 от изложението за доказателствената стойност на възражението на начетеното лице по акта за начет и следва ли то да бъде обсъждано от решаващия съд. Въззивният съд се е позовал на направеното в начетното производство писмено изявление на жалбоподателя К. с признание, че действително не е извършвано асфалтиране на [улица]в [населено място], [община], а на друга [улица]в същото село, което твърдение не е поддържано от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Процесуалният закон обаче не отрича възможността съдът да основе решението си на установените обстоятелства по делото – чл. 235, ал. 2 ГПК, като предмет на доказване могат да бъдат всички спорни факти и връзките между тях. Посоченото възражение на жалбоподателя в начетното производство е преценявано от въззивния съд като фактическо действие, имащо връзка със спорните обстоятелства за действително извършените строителни работи и за достоверността на свидетелите, посочени от жалбоподателя. Изводите на съда във връзка с това възражение са доказателствени, а не правни изводи, поради което не е налице основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20. 02. 2013 г. по гр. д. № 782/2012 г. на Врачанския окръжен съд по жалбата на К. К. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: