О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София, 15.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 948/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. Х. и А. Р. Х. против решение №653/22.04.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №3037/2003г. по описа на съда,с което се обезсилва решение от 16.03.2005г. по гр.д. №7357/2004г. по описа на Пловдивски районен съд,17гр.с.,за разпределяне между С. И. С.,Т. Л. С.,Л. Т. С.,Д. Д. К.,Киркор А. К. ,А. Р. Х.,С. Д. Х. ,А. Й. Я. и П. Г. Я. реалното ползване на незастроената площ от съсобствения им УПИ * кв.44 по плана на гр. П.,кв.”К”,със застроена площ по документи за собственост от 372кв.м, като се прекратява производството по делото, и решение №1744/25.11.2008г. по горепосоченото дело,постановено в производството по член 192 ал.2 от ГПК/отм/,с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка на ред първи от диспозитива на решение№653/22.04.2008г. по гр.д. №3037/2003г. по описа на Пловдивски окръжен съд,като се чете решение №100/09.07.2003г. по гр.д. №5552/2002г. по описа на РС П. ,ХVІІ гр.с.
В молба вх. №200/07.01.2009г.,приложена към касационната жалба,касаторите заявяват,че горепосочените решения противоречат на разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,като е цитирано т.2 от П. №1/985г. на Пленума на МС-„Решението е единство от мотиви и диспозитив. В такъв случай в мотивите се излагат правилните съображения”.
Касаторите посочват,че в първото решение въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка,отразена в молбата от 18.12.2008г.,а във второто решение в тази част липсват мотиви,като се позовават и на цитираните две решения,постановени от ВКС и ВС.
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че дворното място,спрямо което е поискано разпределение на ползването по реда на член 32 ал.2 от ЗС представлява обща част по смисъла на член 37 от ЗС и при условията на член 38 ал.1 от ЗС,с оглед на този си характер следва да се ползва,съобразно предназначението и правата на съсобствениците в етажната собственост,поради което е стигнал до извода,че искът е недопустим,тъй като за решаването му се предвижда специален ред и не са нал. предпоставките да бъде разгледа от съда,а именно невъзможност на О. събрание на етажните собственици да вземе решение относно начина на ползване на общите части.
Въпреки дадените от въззивния съд указания на касаторите,уведомени видно от изпратените им съобщения,с което им е дадена възможност да отстранят нередовностите по касационната си жалба,като я приведат в съответствие с член 284 ал.3 т.1 от ГПК ,с подадената в изпълнението им молба вх. №200/07.01.2009г.,касаторите изобщо не формулират кой е материалноправния и процесуалноправния въпрос,по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,за да може да се прецени нал. ли е такова противоречие с цитираните съдебни актове на ВКС. Изложеното в молбата представлява най-общо касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №653 от 22.04.2008г. на Пловдивски окръжен съд и решение №1744/25.11.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №3037/2003г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: