О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
София, 13.11. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5392/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], област П., с управител П. Г. Д., чрез процесуален представител адвокат А. К., против въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 290/20.06.2013 г., постановено по гр. д. № 335/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд № 171/12.03.2013 г., постановено по гр. д. № 3512/2012 г., с което по иска на ЗК „Напредък” /в ликвидация/, [населено място], област П. срещу [фирма], [населено място], област П. е обявена за нищожна сделката, материализирана в нот. акт № 128, том ІІ по н. д. № 280/2003 г. на нотариус А. И., по силата на която ЗК „Напредък” е продал на ответника [фирма] 3 масивни сгради, описани в решението, общо за сумата 8 207.10 лв., на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 4 ЗЗД, поради липса на съгласие, дадено от ОС на кооперацията и липса на основание-неплащане на цената. Прието е за установено по отношение на ответника [фирма], че ищецът ЗК „Напредък” /в ликвидация/ е собственик на процесните 3 масивни сгради и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на сградите.
За ответника по касация ЗК „Напредък” /в ликвидация/, [населено място], област П. е подаден писмен отговор от процесуални представители адвокатите В. С. и П. Г.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, като недопустима до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и като неоснователна. Прилагат съдебни актове, на които е основано оспорването на жалбата. Претендират направените от доверителя им разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Възражението за недопустимост на жалбата на основание чл. 280, ал. 2 ГПК е неоснователно с оглед представените пред Районен съд-Пазарджик удостоверения за данъчна оценка на процесните сгради, всяка от които е за сума над 5 000.00 лв.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане обжалване на въззивното решение.
Поставените с изложението въпроси по т. 1 и т. 2 от изложението не са правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Правен е въпросът, който е от значение за изхода по конкретното дело и който е разрешен от въззивния съд.
По първия процесуалноправен въпрос, формулиран от касатора: „Допуска ли нормата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК свидетелски показания за оборване съдържанието на нотариален акт в частта му, с която продавачът прави признание за предварително получаване на цената по нотариалния акт, при липса на условията за допустимост на такива свидетелски показания по чл. 165 ГПК-опит за доказване на симулация” въззивният съд не се е произнасял. Второто релевирано с исковата молба основание за нищожност на процесната сделка, поради липса на основание-неплащане на цената не е обсъждано от въззивния съд /стр. 6, горе/. А задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по този правен въпрос е обобщена с Р. № 51/21.07.2010 г. по т. д. № 528/2009 г., ТК, І т. о.
Същото се отнася и до материалноправния въпрос: „ Неплащането на цената по продажба на недвижим имот съставлява ли само по себе си основание за нищожност на продажбата на недвижим имот по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД /договор без основание/ без да са налице други елементи на симулативна сделка, като контр летр и други?”. Въззивният съд не се е произнасял по този въпрос. Искът е уважен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Решаващият правен извод на съда е че между страните е сключен договор за продажба на процесните имоти при липса на съгласие на ОС на ищцовата кооперация.
Процесуалноправният въпрос: „Липсата на мотиви в решението на въззивния съд по един от обективно съединените искове /в случая този по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД/, потвърждаващо изцяло решението на първоинстанционния съд, съставлява ли съществено нарушение на чл. 273 и чл. 236, ал. 2 ГПК, вменяващи задължение за мотивиране на актовете” по съществото си е оплакване за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към производството по селекция на жалбите по чл. 288 ГПК. Независимо от това, по изложените по-горе съображения процесуално нарушение на посочените норми не е допуснато от въззивната инстанция.
Въпросите по т. 3 от изложението съставляват правни въпроси и е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от посоченото по-горе тълкувателно решение.
Не е налице, обаче, специалното изискване на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК- разглеждането на тези въпроси да е от значение за точното прилагане на закона, за да се промени създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за да се осъвремени тълкуването им с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и за развитие на правото, тъй като законът е непълен, неясен или противоречив.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК е ясна, не се нуждае от тълкуване и по прилагането й е създадена съдебна практика /вж. Р. № V-20/8.03.2010 г. на ОС-Бургас по в. гр. д. № 38/2010 г., 5-ти състав, което не е допуснато до касационно обжалвано с определение № 57/8.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 625/2010 г., ТК, ІІ т. о. В конкретния случай решението на ОС на кооперацията е толкова общо, че правилно съдът го е приравнил на липса на воля за сключването на сделка с имот на юридическото лице.
По въпроса : „Добросъвестен ли е по смисъла на чл. 79, ал. 2 вр. чл. 70, ал. 1 ЗС купувач на недвижим имот от кооперацията, ако председателят й е извършил продажбата при наличие на нередовно решение на общото събрание, непосочващо елементите на сделката, представено пред нотариуса при извършването на сделката, купувачът добросъвестно ли се доверява на решението на ОС и на нотариуса, длъжен ли е и бил ли е в състояние да знае за формалните пороци” е налице задължителна съдебна практика, изразена с ППлВС № 6/27.ХІІ.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., незагубило значението си и до настоящия момент, с което въззивният съд се е съобразил в конкретния случай.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 350.00 лв. направените по настоящото дело разноски за възнаграждение на един адвокат съгласно договор на правна защита и съдействие № 006436/13.08.2013 г.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска коегия, втори въззивен състав № 290/20.06.2013 г., постановено по гр. д. № 335/2013 г. по касационна жалба на ответника [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], област П..
ОСЪЖДА ЕТ „П.-Д.-П. Д., [населено място], област П., представляван от П. Г. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗК „Напредък” /в ликвидация/, ЕИК [ЕГН], седалище и адрес на управление: [населено място], [община], представлявана от ликвидатора Т. Й. И. сумата 350.00 лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: