1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
София, 18.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1252/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Ю. М. ЕГН [ЕГН] от[населено място], област Плевен чрез адвокат В. П. против въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 239/20.05.2010 г. по гр. д. № 159/2010 г.
С обжалваното решение е отменено на основание чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ решение № 301/10.07.2008 г. по гр. д. № 3184/2007 г. по описа на Плевенски районен съд в частта относно родителските права, издръжката на детето и личните отношения с него, вместо което е постановено друго решение, с което е предоставено упражняването на родителските права над малолетното дете Ю. С. М. ЕГН [ЕГН] на майката Р. С. М., след развода К.; определен е режим на лични контакти на бащата С. Ю. М. с детето Ю. С. М. всеки съботен или неделен ден от месеца, както и да го взима при себе си за един месец през лятото, който да се съвпада с платения годишен отпуск на майката; осъден е С. Ю. М. ЕГН [ЕГН] да заплаща на Ю. С. М., чрез неговата майка и законен представител Р. С. М., месечна издръжка в размер на 60.00 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, а в полза на Плевенски окръжен съд 86.40 лв. държавна такса върху размера на издръжката и 58.00 лв. разноски в полза на въззивницата.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Счита се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: предоставяне упражняването на родителски права върху малолетно дете и защита интересите на детето. Посочени са Р. № 320/10.04.2009 г. по гр. д. № 665/2008 г., І г. о. Счита, че е налице и касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК-произнасяне на съда по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, като е посочен същия правен въпрос. Прилага решения на различни съдилища по сходни казуси, решавани противоречиво от съдилищата-Р. № 56/15.02.2008 г. по гр. д. № 558/2007 г. на П. районен съд, Р. от 16.11.2006 г. по гр. д. № 1025/2006 г. на В. окръжен съд, Р. № 427/27.03.2008 г. по гр. д. № 112/2008 г. Моли да се допусне жалбата до касационно разглеждане и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК да се отмени обжалваното решение като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и да се постанови друго решение, с което да се уважи касационната жалба с всички законни последици.
Ответник по касация Р. С. М. ЕГН [ЕГН], постоянен адрес:[населено място], област Плевен, [община] е оспорила касационната жалба като недопустима до касационен контрол и като неоснователна. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и изцяло съобразено с ППлВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., копие от което е приложено към писмения отговор.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивна инстанция в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
За да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния син на страните Ю. /сега на 9-годишна възраст/ въззивният съд от фактическа страна е приел за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. и от представения при повторното разглеждане на делото социален доклад от Агенция за социално подпомагане –[населено място] следните обстоятелства: детето на страните понастоящем живее в дома на дядо си и баба си по бащина линия в[населено място], в който дом са живеели и страните, докато са били съпрузи; през 2006 г. майката на детето Р. М. е заминала да работи в Република Г., а бащата на детето С. М. е заминал да работи в[населено място], като детето им е останало в дома на дядото и бабата. В[населено място] бащата на детето С. М. е заживял на съпружески начала с друга жена, от която има родено дете А.-М.. Майката Р. М. се е завърнала от Р Г. и се е установила да живее и да работи в[населено място], където е създала връзка на съпружески начала с друго лице. Детето Ю. продължава да живее при дядото и бабата-родители на баща му в[населено място], а през почивните дни посещава дядото и бабата по майчина линия в[населено място] и на практика към настоящия момент нито един от двамата родители не упражнява пряко отглеждането и възпитанието на детето.
От правна страна съдът е обосновал правния си извод с факта, че независимо от разделеното живеене на майката и детето понастоящем връзката между майка и син не е прекъсната- майката проявява интерес към детето, запозната е с ежедневните му проблеми и нужди и независимо, че живее в друг град се отзовава и на анкетирането на социалните служби; през времето, през което е работила в Г. тя е изпращала за детето пари, подаръци и дрехи; през периода на отсъствие на майката грижи за детето са полагали неговите дядо и баба по бащина линия, но не и бащата на детето; няма данни бащата на детето да е плащал издръжка за детето или да го е подпомагал по друг начин; самото дете е отказало да отиде да живее при баща си в[населено място] и там да бъде записан за ученик първи клас, поради което посещава училището в[населено място].
Основанията за допустимост на касационното обжалване, на които касаторът се е позовал, а именно: чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК в случая не са налице.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З. /обн., ДВ, бр. 59/22.07.1994 г., отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК /т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
С изложението липсват твърдения за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а позоваването на Р. № 320/10.04.2009 г. по гр. д. № 665/2008 г., ГК, І г. о. не е относимо към посоченото основание за допустимост на касационния контрол.
А за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия въпрос /т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са представени невлезли в сила съдебни решения, които не са относими към посоченото основание.
Ето защо Върховният касационен съд, в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд № 239/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 159/2010 г. по касационна жалба от С. Ю. М. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], [община], област П. чрез адвокат В. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: