О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1132
София, 26.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври , две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3885/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №1071/25.05.2015 г., постановено по гр.д. № 472/2015 г. на Софийският апелативен съд , ГК,4-ти състав, обжалвано с касационна жалба от С. апелативна прокуратура [населено място] в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К. Д. А. на осн. чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сума в размер на 47 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди , ведно със законната лихва считано от 14.03.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
В писмен отговор по делото ответникът по касационната жалба К. Д. А. чрез адв. Я. Д. изразява становище , че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване и оспорва основателността на касационната жалба „по същество”.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса, която има право и интерес от обжалване на решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното : Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното Изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК се сочи , че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуално- правен въпрос за определяне на неимуществените вреди , което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. , както и на т. 3 и т.11 от ТР защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането , както и на т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. , поради липса на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
Позоваването на задължителна практика на ВС и ВКС принципно обосновава допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В случая обаче липсва ясно формулиран правен въпрос и това основание за допустимост не може да бъде проверено. Изложението в цитираната част има по- скоро характер на оплакване за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, доколкото цитираното ППВС и ТР в сочените части съставляват тълкуване на материалния закон с оглед правилното му прилагане.Противоречието с материалния закон, съгласно чл. 281,ал.1,т.3 ГПК, е касационно основание за отмяна на обжалваното решение и може да се обсъжда в евентуално производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство , което го предхожда.
В Изложението е посочено също така, че „материално- правния въпрос по делото е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ”. Посочено е, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата защото има различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, което е довело до различно решаване на еднородни случаи.
В тази връзка касаторът се позовава на решения на ВКС , постановени и при условията на чл. 290ГПК : Р №14/10.02.2014 г. по гр.д. № 3706/2013 г., на ВКС ГК, ІV ГО, Р № 59/15.03.2012 г. по гр.дело №434/2011на ВКС ,ІVГО,както и на решение № 256/11.02.2011 год. по в. гр.д. №657/2010 год. на Софийския апелативен съд . Цитираните решения обаче не могат да обосноват противоречива практика, доколкото при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдилищата са преценявали различни обстоятелства. Тоест твърдението на „еднородност” не намира опора в приетата от съдилищата фактическа обстановка в представените съдебни актове.
По изложените съображения не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване , поради което Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1071/25.05.2015 г., постановено по гр.д. № 472/2015 г. на Софийският апелативен съд , ГК,4-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: