О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
С. 30.11. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 545/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. Т. чрез пълномощника и адвокат А. А. срещу въззивно решение от 16.10.2009г. по гр.д. № 456/2009г. на Окръжен съд –Велико Търново. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се, че решението противоречи на решения № 169/2006г. по гр.д.№754/2005г. на ВКС, №234 по гр.д.№2794/200г., № 872/2006г. по гр.д.№259/2005г. и решение №216/2002г. по гр.д.№657/2001г. на ВКС, без да са формулирани конкретни правни въпроси, които са решени в противоречие с цитираните решения.
Ответникът по касация М. Д. П. оспорва касационната жалба в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 08.01.2009г. по гр.д.№47/2008г. на Свищовския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Л. П. против М. Д. П. и И. Х. П. иск за установяване, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от четири подробно описани недвижими имоти – УПИ VІІІ-89,[населено място], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда и 3 ниви в землището на[населено място], както и за обявяване нищожността на нотариален акт № №48/2007г.
Въззивният съд е приел, че ищцата и праводателката на ответниците Г. П.,поч.2007г., са наследници на К. Р. М., поч.1958г. Ищцата е внучка на М., дъщеря на починалата през 2002г. негова дъщеря Т. М.. С нотариално завещание от 22.11.1953г. К. М. е завещал на зет си С. М. ? ид.ч. от процесното дворно място от два декара заедно с къща и други постройки. Гражданският брак между С. М. и Г. Р. е прекратен поради развод през 1965г. Г. Р. /П./ е призната за собственик по наследство и давност с нотариален акт № 48/2007г. на процесния УПИ VІІІ-89 и постройките в него. С решение на ОЗС от 15.07.1994г. е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Р. М. върху процесните ниви. С нотариален акт № 50/2007г. Г. П. е призната за собственик по наследство и давност на земеделски земи – 2/3 ид.ч. от процесните три ниви. Тези имоти тя е продала на ответника М. П. с нотариален акт № 212/2007г. Г. П. е владяла процесните имоти спокойно несъмнено и безспорно в продължение на повече от десет години. Упражнявала е давностно владение в своя полза спрямо останалите наследници на М.. Доказателствената сила на съставените констативни нотариални актове за собственост не е оборена.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. В разглеждания случай касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос. Ето защо и посочените решения на ВКС са неотносими и не могат да обосноват прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по този въпрос.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.10.2009г. по гр.д. № 456/2009г. на Окръжен съд –Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: