О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
София, 24.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 111/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от Кмета на Общината, чрез ю.к. М., против решение № 498 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 136/08 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за приложимостта и тълкуването на § 4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и по въпроса да приложимостта на института на придобивната давност по отношение на земеделски земи, попадащи в плана на новообразуваните имоти, тъй като тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация К. А. П. чрез своя процесуален представител адв. А. П. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 1508 от 20.12.2007 г. по гр.д. № 1065/07 г. на Великотърновския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [община], че К. А. П., В. И. К. и Р. И. Р. са собственици недвижим имот в землището на [населено място], м. ”С.”, индивидуализиран съгласно скица – проект на [фирма] като имот № 160.29 с площ 1 164 кв.м., при граници: имот № 160.39 – на М. А. А. и М. А. А., имот № 160.33 – стопанисван от [община] и път, отразен в плана на новообразуваните имоти като имот № 583.160.29, с площ 2 327 кв.м., включващ и имота на М. А. А.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците И. Р. К. е закупил с частен писмен договор от 01.11.1966 г. от Пано А. А. нива в м.”С.” в землището на [населено място] при посочените в договора граници. От тогава до предявяване на иска имота се владее първоначално от купувача по частния договор, а след това от неговите наследници. Приел е, че имотът не е бил държавен, не е бил одържавяван, не е включван в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, не е предоставян за ползуване по някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Имал е характер на частен земеделски имот и правата на ищците, респ. на техния наследодател, не са били отнемани или ограничавани по някой от начините, посочени в чл. 10, ал.1-14 ЗСПЗЗ, поради което не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ. Приел е, че периодът на владение от 01.11.1966 г. до влизане в сила на ЗСГ не е достатъчен за придобиване на правото на собственост по давност предвид разпоредбата на чл. 29 от този закон, но след изменението на ЗСГ през 1990 г., когато тази забрана отпада, до предявяване на иска са изтекли 17 години, през които фактическата власт върху имота не е губена, нито път се е изменило намерението на ищците да го своят като собствен. Оттук е направил извод, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на изтещкла в тяхна полза придобивна давност.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос, касаещ приложението на § 4к, ал.8,т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че процесният имот попада в плана на новообразуваните имоти, не е достатъчно основание за да се направи извод, че за него е приложима административната процедура по възстановяване по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, преди завършване на която искът би бил недопустим. По делото не са събрани доказателства имотът да е включван в ТКЗС, ДЗС или други образувани организации /в землището на [населено място] не е имало образувано ТКЗС/, да е одържавяван по силата на чл. 12 ЗСГ/ отм./или да е бил одържавен или отнет на друго основание, за да се приеме, че по отношение на него е приложим редът за възстановяване по ЗСПЗЗ. Налице е практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която приема, че обстоятелството, че имотът представлява земеделска земя извън строителните граници на населеното място, само по себе си не обосновава извод, че за него е бил приложим редът за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, тъй като не всички земеделски имоти, находящи се извън строителните граници на населените места, са били държавна или кооперативна собственост, а е имало и земеделски земи, правото на собственост върху които е принадлежало в пълен обем на физически лица, не са подлежали на реституция и съответно биха могли да бъдат обект на придобивна давност.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и за допускане на решението до касационно обжалване по въпроса за приложимостта на института на придобивната давност по отношение на земеделски земи, включени в т. нар. ”резултативен фонд” по чл. 19 ЗСПЗЗ и станали общинска собственост, тъй като този въпрос не е бил включен в предмета на делото и въззивният съд не се е произнасял по него.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 498 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 136/08 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: