3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 780/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против протоколно определение на Софийски апелативен съд от 20.06.2012 год., по гр.д.№ 4395/2011 год., с което на осн. чл.182, ал.1 б.”г” ГПК/ отм./ е спряно производството по делото до влизане в сила на решението по т.д.№ 489/2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по неговото разглеждане.
Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд за наличие на връзка на преюдициалност между делата, която да обуславя необходимост от спиране на производството по обусловеното дело.
Ответникът по частната жалба [фирма] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е вързал по основателността и, позовавайки се на обусловеността между предмета на делата. Другият ответник по частната жалба [фирма] не е взел становище по същата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 ГПК съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът спира производството по делото, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело. Следователно изискуемата се от чл.182 б.”г” ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.229, ал.1, т.4 ГПК, връзка между делата е на обусловеност помежду им, като в този смисъл наличието на висящ преюдициален спор е процесуална пречка за разглеждане на обусловено от същия, друго висящо гражданско или търговско дело.
В случая е вярно поддържаното от частния жалбоподател оплакване, че в мотивите на обжалваното определение липсват подробни съждения, обосноваващи изградения от въззивната инстанция правен извод за преюдициалност на делата по см. на чл.182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./, което е в несъответствие с разпоредбата на чл.189, ал.2 ГПК/ отм./, но само по себе си обстоятелството, че първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на валидно каузално правоотношение между страните, породено от сключен помежду им на 19.01.2007 год. договор за наем и споразумение към него от 02.02.2007 год., по повод на което ценните книги са били издадени, а предмет на т.д.№ 489/2012 год. на Софийски апелативен съд е действителността именно на горепосочения наемен договор и споразумение към същия, е достатъчно, за да се приеме, изискуемата се връзка на обусловеност между делата, налагаща приложението на процесуалното правило на чл.182, б.”г” ГПК/ отм./.
Що се касае до поддържаното от частния жалбоподател твърдение, че в хода на производството пред СГС по гр.д.№ 3754/2007 год., образувано по предявените в обективно кумулативно съединени искове по чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ и по чл.254, ал.1 ГПК/ отм./ ищецът по делото, ответник по настоящата частната жалба – [фирма] , в качеството си на издател по процесните записи на заповед не е противопоставил на взискателя, лични субективни възражения, основаващи се на някакви вътрешни каузални правоотношения помежду им, сочейки, че в случая въобще отсъства причина за поемане на менителнично задължение от негова страна и това изключва относимостта на спора по т.д.№ 489/2012 год. на Софийски апелативен съд към разглеждания от същия съд по т.д.№ 4395/2011 год., то е ирелевантно, тъй като СГС, позовавайки се на правилата за разпределение на доказателствената тежест в производството по отрицателен установителен иск, основан на чл.254 ГПК / отм./е приел за доказано от страна на взискателя, че процесните записи на заповед са издадени за обезпечение изпълнението на валидно сключените между страните договор за наем от 19.01.2007 год. и споразумение към него от 02.02.2007 год.
Затова, като е съобразил горното и е допуснал спиране на производството по делото, на осн. приложимата във въззивното производство норма на чл.182, ал.1,б.”г” ГПК/ отм./, приемайки наличие на преюдициалност между делата въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски апелативен съд от 20.06.2012 год., по гр.д.№ 4395/2011 год. за спиране на производството по делото до влизане в сила на решението по т.д.№ 489/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: