О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
София, 15.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1022/2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. К., Д. В. К. и В. В. К. против решение № 399/01.04.2009г., постановено по гр.д. № 1311/08г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1110/04.04.2008г. по гр.д. № 5518/2007г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от касаторите да се признае за установено, че ответниците Д. Е. И., Д. И. И. и И. И. И. не са собственици на недвижим имот № 3* по плана на новообразуваните имоти на м.”Т”, гр. В., кв.”В” м-ст “К”
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като с решение № 752/10.11.2000г. на ОСЗГ им е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници за имот № 4* от 9,513 дка., попадащ в терени по пар. 4 от ЗСПЗЗ, в очертанията на който попада имот 3255 по плана на имотите по пар.4 от с.з. с площ 731 кв.м. Ищците са легитимирали наследодателят им с нот. акт от 1911 г. и доброволна делба от 1951г.. На ответниците е бил предоставен за ползване имот 3255 по ПМС № 76 с протокол от 04.11.1979г. на ИК на ГНС гр. В., издадено е разрешение за строеж № 482/22.10.1982г. за изграждане на постройка от 20 кв.м.. В имота реално е изградена сграда с нормален етаж и покрив, състояща се от две помещения, електрифицирана и водоснабдена и това е било съществуващото положение към края на 1990г. Съществуването на сградата към посочения момент е установено с неоспорени гласни доказателства, а вида й е установен със заключение на единична и тройна СТЕ, приети от РС и от единична СТЕ, изготвена по аерофотоснимка, направена за нуждите на армията през м. юни 1991г.
В касационната жалба се навеждат доводи за извършено процесуално нарушение от съда, защото изслушал вещото лице и приел заключението въпреки, че касаторите поискали отлагане на делото, за да се снабдят с аерофотоснимката. Правят оплакване и за нарушение на материалния закон с приетото от съда, че в имота има построена сграда. Считат, че има само част от такава.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е налице ли е в имота сграда, или има само част от такава, защото не е изграден втори етаж, а е предвидена такава фактическа възможност при изграждането на сградата. Формулира се и процесуален въпрос – допустимо ли е приемане заключението на вещото лице по формулирана от страната СТЕ, ако тя е поискала отлагане на делото и не е присъствала в това съдебно заседание.
Обосновава допускането до касация с това, че разрешаването на първия правен въпрос е в противоречие със съдебната практика – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, а разрешаването на процесуално правния въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, поради това, че не са налице релевираните основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат от касаторите материално правен въпрос – налице ли е сграда в процесното дворно место, което е основание да се приеме, че са налице предпоставките на пар. 4а от ЗСПЗЗ, ответниците да трансформират правото на ползване в право на собственост, е разрешен в съответствие със съдебната практика на ВКС. Така както е описана сградата от свидетелите и от вещите лица, тя представлява сграда по смисъла на пар. 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Касаторите явно оспорват фактическите констатации на съда, а не правния извод, който е съобразен със съдебната практика по приложението на този текст, но дори да е допусната необоснованост на решението, то това не е основание по чл. 280 от ГПК за допускане до касация. Затова по първия формулиран въпрос, съдебното решение не подлежи на касационен контрол.
Поставеният процесуален въпрос е разрешен в практиката по приложението на чл. 107, ал.2 от ГПК /отм/. Касаторите не са доказали искането си за отлагане на делото, а това, че не са се снабдили с доказателство не е основание за това. СТЕ е била представена в предходното съдебно заседание и не е приета поради неспазване на срока по чл. 157 от ГПК. Касаторите са могли да се запознаят с нея и да се явят в съдебното заседание, в което тя ще се приеме. Снабдяването с аерохфотоснимка не е условие за приемане на СТЕ. Така формулираният процесуален въпрос не е от значение нито точното прилагане на закона /той е приложен точно/, нито за развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е налице само когато по неясна, или непълна правна норма, нуждаеща се от тълкуване няма съдебна практика, или съществуващата такава е неадекватна на обществените условия и новия правов ред. По приложението на чл. 107, ал.2 и чл. 157 от ГПК/отм/ е налице достатъчно богата съдебна практика, която не се нуждае от коригиране.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 399/01.04.2009г., постановено по гр.д. № 1311/08г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. А. К., Д. В. К. и В. В. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: