О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
София, 15.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1053 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. И. А. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 05.06.2009г. по гр.д. №326/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса за значението на писмените документи като доказателства за установяване на права в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и по-специално на записванията към кадастралните планове. Поддържа се,че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед на обстоятелството,че целта на ЗСПЗЗ като специален закон,определящ по-облекчен ред за възстановяване на накърнени права е да бъде възстановено правото на собственост на всички бивши владелци на имоти,независимо дали са били членове на ТКЗС. Позовава се и на обстоятелството,че законът не предвижда правото на собственост да се доказва само с надлежни писмени доказателства,а посочва и такива доказателства,с които в никое друго производство подобно право не се установява. С оглед липсата на изчерпателност на документите,посредством които правото може да бъде установено поддържа,че е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касационна жалба ОСЗ-А. и О. А. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 05.06.2009г. по гр.д. №326/2009г. Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът на З. И. А. срещу ОСЗ-А. и О. А. за установяване правото на наследниците на П. В. И. за възстановяване на собствеността върху място,находящо се в землището на с. С., О. А. с площ от 3 дка,съставляващо поземлен имот №98 по регулационния план на селото от 1931г. при твърдяно придобивно основание изтекла в полза на наследодателката придобивна давност за периода 1951г.-1972г. на основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Прието е,че не е установено по пътя на главното и пълно доказване с допустимите писмени доказателствени средства,че наследодателката е била собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание, като свидетелски показания за установяване на владението са недопустими.
Тезата на касатора,че с обжалваното решение въззивният съд сее произнесъл по процесуалноправен въпрос,имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,не може да бъде споделена.
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по въпроси, които касаят приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата,но само доколкото действително е налице произнасяне на въззивния съд по приложението на такава правна норма с оглед именно на поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос. В случая действително разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ допуска принадлежността на правото на собственост към патримониума на наследодателя към момента на образуване на ТКЗС да се установява и с други писмени доказателства извън допустимите в производството по общия исков ред при спор за принадлежността на правото на собственост, като разпоредбата не съдържа изчерпателно изброяване на всички писмени доказателства,посредством които това право може да бъде установено. Въпросът дали и други писмени доказателства извън изброените в тази разпоредба биха могли да се възприемат като годни да установят принадлежността на правото на собственост към посочения в чл.10 ЗСПЗЗ момент обаче би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационното обжалване в твърдяния от касатора смисъл само ако такова доказателство е било представено в производството по делото и във въззивното решение е изразено становище,че същото не установява принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. В случая подобна хипотеза не е налице,тъй като касаторът не се позовава на писмено доказателство, което да твърди,че установява притежаването на правото на собственост от неговия наследодател и в обжалваното решение не е извършвана преценка на доказателственото значение на такова доказателство /установените в производството по делото записвания в списъка към регулационния план касаят други лица/. Напротив,изводът на въззивния съд е основан на липса на писмени доказателства за установяване на твърдяното право. Възможните,но непредставени в производството по настоящето дело писмени доказателства,които не са били предмет на обсъждане в постановеното от въззивния съд решение и евентуалната възможност да бъдат представени в друго производство не би могла,както вече беше отбелязано, да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване при поставен въпрос,свързан с тяхното доказателствено значение.
Не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос,поради което настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 05.06.2009г. по гр.д. №326/2009г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от З. И. А. касационна жалба вх. № 24466/15.07.2009г.
Председател:
Членове: