О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
София, 07.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 793/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от ЕТ В. М. Н. с фирма „В. М. –В. 92” [населено място] против решение №159/30.03.2011г. на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№64/2011г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №939/16.11.2010г. на Районен съд [населено място],постановено по гр.д.№1589/2009г.,в частта с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] [населено място],насрещен иск за сумата 16000 лева,представляваща пазарната цена на сграда-телевизионен сервиз с площ 2,5кв.м с идентификатор 12259.1010.138.1,и в тази част прекратява производството по делото,поради недопустимост на иска,като оставя в сила решението в останалата част.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 от ГПК,като се твърди,че/цитирам/:
„правният въпрос от значение за изхода на делото в частта му по насрещния иск за заплащане стойността на подобренията,разрешен с обжалваното решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на В. да обезсили решението в тази част,като недопустимо и прекрати в същата делото е :има ли ищеца правен интерес да предяви насрещния си иск за подобрения в чужд имот при наличие на предпоставки в поведението на ищеца по делото и той основателен и доказан ли е .”,
След което се посочва какво е прието за установено от съда по отношение на временната постройка и други обстоятелства по делото,като изводите на съда са в противоречие с Постановление №6/1974г. на ПлВС на РБ и решение №1769/03.06.1996г. по гр.д.№2567/1995г. по описа на ВКС,ІVГО,постановено по реда на отменения ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в производството е приет и разгледан насрещен иск от [фирма], с правно основание член 72 ал.1 от ЗС,за сумата 16000 лева,представляваща пазарната стойност на постройка”телевизионен сервиз”,като е приел,че в тази му част решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да се обезсили,а производството по делото се прекрати в същата.Изложени са доводи,че правният интерес от заявяването на такава претенция,която има облигационен характер, е обусловено от наличието на конкретни предпоставки-прекъсване на владението,превръщането му в държане със съгласието на собственика или смущаване на същото от собственика на земята по исков ред,обикновено с предявяване на ревандикационен иск.Съдът е посочил,че в конкретния случай ищецът по насрещния иск не твърди да му е прекъснато владението върху обекта и очевидно продължава да ползва същия,като от своя страна собственикът на земята не е предявил ревандикационен иск и не е предприел други смущаващи владението действия,поради което е стигнал до извода,че предявеният насрещен иск е недопустим.
Преди всичко ,в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда.Видно от цитирания по същото, посочен като правен въпрос от ищеца по насрещния иск, и изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,освен че формулировката на същия е обща ,той предполага отговор ,свързан с наличие на конкретни обстоятелства,установени по делото и представлява отговор по същество,във връзка с това.Така както е посочен най-общо като правен въпрос в изложението на касатора,той е неотносим към изводите на съда,обуславящи недопустимостта на заявената от ищеца по насрещния иск претенция.Същото се отнася и до цитираната от касатора задължителна практика на ВКС.
Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,обусловил правните изводи на съда,в случая формулирането му като такъв в изложението на касатора,който е неотносим към този обусловил изводите на въззивния съд,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на решението,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №159/30.03.2011г. на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№64/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: