3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
София, 29.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 629/2012 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Б. А. П. от [населено място] е подала касационна жалба срешу решение на Апелативен съд – Варна, приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Ответникът В. Й. Й. от [населено място] не е взел становище по жалбата и по искането за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Апелативен съд – Варна, с обжалваното въззивно решение, постановено на 27. 12. 2011 г. по гр. д. № 486/2011 г. е потвърдил първоинстанционното решение на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 710/2010 г., с което са отхвърлени предявените от П. против Й. главен иск за сумата 32700.60 лв. и аксесорен иск за сумата 12859.23 лв. – лихва за забава върху главницата. Апелативният съд е изложил мотиви, че главният иск за сумата 32700.60 лв., с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, е недоказан, тъй-като не е установено, че през процесния период от време – октомври 2003 г. до декември 2005 г., ответникът Й. да е реализирал ползи от съсобствения на страните имот в [населено място], от който ищцата притежава ? ид. част. Решаващото съображение на въззивния съд за отхвърляне на иска и произтичащото от това отхвърляне на иска за лихви за забава, е погасяването на главния иск по давност, като е взел предвид, че началният момент на възникване на задължението е 7. 10. 2005 г., а исковата молба е подадена в съда на 20. 10. 2010 г..
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване на въззивно решение е допустимо, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешаван от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване може да се допусне по правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда и изхода по конкретното дело.
От мотивите на въззивното решение по настоящото дело, следва, че правният въпрос, по който се е произнесъл апелативният съд и който е обусловил изхода на делото, е погасяването на иска по давност, с оглед направеното възражение от страна на ответника. Това възражение е заявено в първоинстанционното производство с подаване на писмената молба вх. № 22193/27. 12. 2010 г., представляваща отговор на ответника Й. по исковата молба на П.. Възражението е заявявано повторно и поддържано в хода на първоинстанционното и въззивното производство по делото. Ищцата не е предприела действия по чл. 143, ал. 2 и ал. 3 ГПК или по чл. 147 ГПК относно възражението за погасяване на иска по давност, позовавайки се на факта, че исковата молба е подадена по пощата на 6. 10. 2010 г.. Такова твърдение се прави за първи път в касационната жалба. По тази причина, както първоинстанционният, така и въззивният съд, не са се произнесли по въпроса за началото на срока на погасителна давност с оглед чл. 62, ал. 2 ГПК и начина на подаване на исковата молба. При това положение искането за допускане на касационно обжалване е необосновано. Решаващият съд е решил спора по делото съобразно възражението на ответника за погасяване на иска по давност, като е взел предвид безспорния факт на регистриране на исковата молба в съда. Фактът на подаване на исковата молба по пощата на по-ранна дата, не е бил предмет на разглеждане и разрешаване от съда, тъй-като той не е заявен по надлежния ред в хода на инстанционното производство. В случая не може да се говори за противоречие със съдебната практика, защото съдът изобщо не се е занимал с въпроса за срока при подаване на исковата молба по пощата. При липса на разрешен въпрос в обжалваното въззивно решение, няма предмет за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27. 12. 2011 г. по гр. д. № 486/2011 г. на Апелативен съд – Варна по жалбата на Б. П. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: