О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
София, 15.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1057 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. Я. С. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 26.06.2009г. по гр.д. №261/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство при липса на емлячен регистър, т.е. по приложимостта на чл.134,ал.1 ГПК/отм./,който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на поддържаната теза представя решение №1656/17.05.2008г. на Варненския районен съд,постановено по гр.д. №5161/2006г.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба ОСЗ-Дупница изразява становище само по основателността на подадената касационна жалба,но не и досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 26.06.2009г. по гр.д. №261/2009г. Кюстендилският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция ,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Я. С. против ОСЗ-Дупница иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото й като наследник на съпруга си А. Й. С. ,наследник на Й. И. С. ,да поиска възстановяване на собствеността върху земеделска земя,находяща се в землището на с. К.,община Дупница,м.”П”,представляващ нива с площ от 1 дка при съседи:Христо Д. ,Илия И. С. , С. Д. и Й. И. С.
Прието е,че придобиването на правото на собственост в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ не може да се установява със свидетелски показания,дори при наличие на данни за унищожаване на емлячните регистри,тъй като правото на собственост съгласно чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ освен с емлячни регистри се доказва и с нотариални актове,делбени протоколи,протоколи на ТКЗС,счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване,вкл. и по ЗТПС от 1946г. и други писмени доказателства. Прието е,че дори да се приеме,че наследодателят е декларирал имота в емлячния регистър,който е бил унищожен,то вписването в този регистър не легитимира едно лице като собственик, защото не установява при условията на пълно и главно доказване съществуването на придобивно основание за правото на собственост.
Поддържаната от касатора теза за противоречиво разрешаване на поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос от съдилищата не може да бъде споделена.
Действително в представеното с изложението решение на Варненския районен съд,постановено на 17.05.2008г. по гр.д. №5161/2006г. е прието,че след като е установено,че емлячните регистри са унищожени, придобиването на правото на собственост може да се установява и с гласни доказателства. В случая обаче въззивният съд е отказал да допусне събиране на гласни доказателства за установяване на твърденията на предявилото иска лице не по причина,че разпоредбата на чл.134,ал.1 ГПК/отм./ не намира приложение,а доколкото законът предвижда,че и други писмени доказателства могат да служат като индиция,че правото на собственост е принадлежало на наследодателя, както и по причина,че е необходимо установяване не само на факта на записване на имота в емлячния регистър на името на определено лице,но и установяване осъществяването на определено придобивно основание, което е послужило и за извършеното в емлячните регистри записване. За да се приеме,че свидетелските показания са допустими следва да се установи,че в изгубеното или унищожено не по вина на страната писмено доказателство действително е извършено отбелязване,което да може да бъде установено от показанията на разпитаните свидетели и чието установяване да може да удостовери осъществяването на твърдяното придобивно основание. Подобни въпроси в представеното с изложението решение на Варненския районен съд не са били разисквани,поради което следва да се приеме,че не е налице идентичност на разглежданите хипотези,нито дори сходство,а оттам и че не е налице противоречива практика на съдилищата по поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос.
Не е налице произнасяне по въпрос,който да е разрешаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Кюстендилския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.06.2009г. по гр.д. №261/2009г. по описа на Кюстендилския окръжен съд по подадената от Е. Я. С. касационна жалба вх. №3545/31.07.2009г.
Председател:
Членове: