О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
София, 08.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 949 / 2011 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 73129/22.10.2010 година на С. К. Б. от [населено място], заявена чрез адв. Пл. П. и адв. М. В.- САК срещу въззивно Решение от 20. 09. 2010 година по гр.д. Nо 5022/2009 година на Софийския градски съд , в частта , с което е уважен ревандикационен иск на С. Д. срещу С. К. Б. до размер на ? идеална част от процесния недвижим имот и същият е осъден да предаде владението на недвижимия имот- апартамент в [населено място] ,[жк], на основание чл. 108 ЗС.
Поддържа се , че решението в тази обжалвана част е необосновано, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основания за отмяната по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросът „ може ли без категорични изводи на базата на всестранна преценка на доказателства кой упражнява фактическата власт на процесния недвижим имот в производство по чл. 108 ЗС , да бъде уважен ревандикационния иск‘ , разрешен от въззивния съд в протвиворечие с задължителната съдебна практика на т.2 и 4 на ПП ВС 7-65, т.12 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и Решения Nо 394/ 22.02.2005 година по гр.д.Nо 2760/2003 год. на ВКС-4 отд., Решение Nо 221/15.04.2002 год. по гр.д. Nо 677/2001 год. на ВКС-1 отд., Решение Nо 1048/03.10.2006 г. по гр.д. Nо 1062/2005 год. на ВКС-4Б отд., Решение Nо 1174/ 18.12.2008 год. по гр.д. Nо 3680/2007 г. на ВКС- 3 отд., Решение Nо 1235/13.01.2009 год. по гр.д.Nо 4184/2008 год. на ВКС-3 отд. и Решение No 2419/13.10.1960 год. по гр.д.Nо 3461/60 г. на ВС-1 отд.
По делото не е постъпил писмен отговор срещу касационната жалба на С. Б. .
С касационна жалба вх. Nо 90294/ 14.12.2010 година С. М. Д. от [населено място] чрез адв.Б. П.- САК обжалва и иска да се отмени Решение от 20.09.2010 година по гр.д. Nо 5022/2009 година на Софийския градски съд, в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното решение по чл. 108 ЗС на първата инстанция , за ? идеална част от апартамента в [населено място],[жк].
Поддържа се , че в тази обжалвана част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за приложението на чл. 220 ГПК / отм./ и обвързващата сила на влязлото в сила решение при решаването на правен спор ‚ разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС- конкретни решения на състави на ВС, ВКС или други съдилища не се сочат.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация С. Б. , с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на С. Д. поради липсата на точно формулиран правен въпрос ,както и на конкретно релевирани основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК., а доколкото може да се приеме , че поддържаното основания за отмяна , касаещо незачитане на чл. 220 ГПК / отм,/.,може да се приеме за поставен и въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, то той не касае изводите на съда , обусловили отхвърлителния диспозитив за ? идеална част от имота.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и при данните за данъчната оценка на процесния имот, обуславящи цената на иска от 49 700 лв., същите са процесуално допустими.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 ГПК/ отм./ е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС до размер на ? идеална част, и след като е приел, че ищцата С. М. не може да се позовава на задължителната сила на решението по уважения иск чл. 21 ал.1 СК/ отм./ респ. отхвърления иск за съдебна делба между праводател- завещател Г. Г. и бившата му съпруга Ц. З. по гр.д. Nо 3306/2001 година на Р., потвърдено от СГС и ВКС , поради липсата на субективен идентитет , след като по силата на универсалното завещание ответникът С. Б. няма качеството на правориемник на Г. Г./ арг. чл. 16 ал.2 ЗН/, е доказала придобиването само на ? идеална част от процесния апартамент ,поради което и искът и е уважен само до размер на ? идеална част, на основание чл. 108 ЗС. В останалата част , решението на първата инстанция е потвърдено.
След преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия , намира че не са налице предпоставките на закона за селекция и допускане на касационното обжалване по нито една от двете касационни жалби.
Досежно касационната жалба на С. Б., настоящият състав приема , че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
И. въпрос – за „ възможността без категорични изводи на базата на всестранна преценка на доказателства кой упражнява фактическата власт на процесния недвижим имот в производство по чл. 108 ЗС , да бъде уважен ревандикационния иск‘ е поставен некоректно, тъй като на първо място предполага факта , че няма извършена преценка на доказателствата по делото относно конкретен факт- кой и как упражнява фактическата власт по отношение на процесния недвижим имот. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС под въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, касаторът е длъжен да изведе и формулира правен проблем , а не фактически. Ако приемем , че се поставя въпрос за необходимите процесуални действия за достигане на правилен извод относно правно-релевантните факти , в т.ч. и необсъждането на доказателства, то отново не може да се приеме , че има изведен правен процесуално-правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като по същество се сочи на допуснато процесуално нарушение от съда , което е основание за отмяна на обжалваното решение , но само и доколкото е допуснато касационното обжалване. В този смисъл посочените задължителна / ППВС 7-65, ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС/ и незадължителна / отделните решения на състави на ВС, ВКС / съдебна практика не може да послужи за съпоставка при селекцията , тъй като засяга хипотези именно на преценка на релевирана незаконосъобразност на съдебните решения.
Досежно касационната жалба на С. Д. , настоящият състав приема , че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно вече посоченото ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът следва не само да формулира обуславящ изхода на правния спор материално-правен или процесуално правен въпрос , но и да посочи онази задължителна съдебна практика / ПП ВС , ТР на ОСГК на ВКС/ ВС , решение по чл. 290 ГПК / която дава разрешение по същия проблем в смисъл, различен от този , възприет с решението на въззивната инстанция.
И. от касатора Д. въпрос за приложението на чл. 220 ГПК / отм./ и обвързващата сила на влязлото в сила решение при решаването на правен спор ‚ не може да се приеме , че е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК /, след като не е посочено именно коя задължителна практика , даваща друго, различно разрешение на същия правен проблем , не е спазена и е в противоречие с изводите на въззивния съд. Поставеният от касаторката правен въпрос, не може дори да се приеме , че има характера на обуславящ изхода на делото, тъй като „незачитането на последиците на чл. 220 ГПК / отм./, са обосновани от съда с извод , че те не могат да ангажират лице , което няма качеството на правоприемник, без да е разрешаван проблем за приложимостта на закона, в хипотезите , за които същият по принцип намира приложение – т.е. по въпроса за обвързващата сила на влязлото в сила решение относно страни и техните правоприемници.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК без с изложението си касаторът да сочи/ и представя в копие / кои са онези , конкретни решения на състави на ВС, ВКС или други съдилища по аналогични хипотези, произнесли се по различен начин.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 73129/22.10.2010 година на С. К. Б. от [населено място], заявена чрез адв. Пл. П. и адв. М. В.- САК срещу въззивно Решение от 20. 09. 2010 година по гр.д. Nо 5022/2009 година на Софийския градски съд , в частта , с което е уважен ревандикационен иск на С. Д. срещу С. К. Б. до размер на ? идеална част от процесния недвижим имот и същият е осъден да предаде владението на недвижимия имот- апартамент в [населено място] ,[жк], на основание чл. 108 ЗС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 90294/ 14.12.2010 година на С. М. Д. от [населено място], заявена чрез адв. Б. П.- САК обжалва и иска да се отмени Решение от 20.09.2010 година по гр.д. Nо 5022/2009 година на Софийския градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение по чл. 108 ЗС на първата инстанция в отхвърлената му част , за ? идеална част от апартамента в [населено място],[жк].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :