О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
София, 11.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4070/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
А. К. от [населено място] е подал касационна жалба против решение по гр. д. № 3580/2012 г. на Варненския окръжен съд и приложил молба вх. № 14419/08. 05. 2013 г. с искане за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че не са налице основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 12. 02. 2013 г. по гр. д. № 3580/2012 г. е отхвърлил предявените от А. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, както следва : иск за сумата 1930,32 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13 дни за 2009 г.; иск за сумата 2000 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни за 2010 г.. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца К., че не е ползвал отпуск в размер на полагащите му се дни, като се е позовал на безспорния по делото факт, че той се е подписал на ведомостите за заплати, в които е било удостоверено ползването на кокретен брой дни като отпуск и получил съответното обезщетение за ползване на отпуск, което е различно от полагащото му се трудово възнаграждение.
В касационната жалба, жалбоподателят претендира да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС и другите съдилища, а в допълнителната молба от 08. 05. 2013 г. заявява искане за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И в двете изложения жалбоподателят не поставя конкретния правния въпрос, обусловил изхода на делото съгласно въззивното решение, който да е разрешен в противоречие със съдебната практика и да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Доводите на жалбоподателя, ищец по делото, се основават на обстоятелството, че по делото не е установено той да е подавал писмени молби до работодателя за ползване на съответните дни отпуск. Исковата претенция по чл. 224, ал. 1 КТ и спорът между страните не е за обстоятелството дали има подадени писмени молби за отпуск, а дали такъв отпуск е ползван. След като самият ищец с подписа си в платежните ведомости е удостоверил, че е получил съответните суми, начислени му за ползван отпуск, няма основание да твърди, че не е ползвал отпуск, защото не е подал писмени молби. Решаващият извод на въззивния съд по настоящото дело е обоснован от тези констатации на фактически обстоятелства, т. е. представлява доказателствен извод, а не е разрешаване на правен въпрос, поради което липсва предмет за допускане на касационно обжалване.
Основателно е възражението на ответника [фирма], че приложените три решения на районни съдилища са неотносими към спора по настоящото дело. Същото важи и за посоченото в касационната жалба решение по гр. д. № 4336/2008 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е разрешен въпросът, че задължението на работодателя да разреши отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ възниква след подаване на писмена молба от работника или служителя с посочване на конкретното му задължение, налагащо отсъствие от работа, и неподаването на такава молба, съпроводено с отсъствие от работа, представлява дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14. 03.2013 г. по гр. д. № 3580/2012 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на А. К. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: