4
определение по гр.д.№ 626 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
гр.София, 16.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 626 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ф. срещу решение № 4 от 04.01.2010 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 1884 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 2440 от 20.07.2009 г. по гр.д.№ 2590 от 2007 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от М. И. Б., А. И. А., Д. П. П., С. Х. Л., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н. и Т. П. Н. срещу Н. Г. Ф. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост на ищците и за осъждане на ответницата да предаде следния недвижим имот: 534,23 кв.м., представляващи реална част от имот № 85 по плана на новообразуваните имоти на СО ”Р.” в землището на гр.Варна, кв.Галата при граници на реалната част: път, имот № 86, имот № 88 и останалата част от имот № 85, оцветена в жълт цвят на скица, приложена към заключение на вещото лице Й. Н. А., находяща се на лист 144 от делото на РС.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на съдилищата по следните въпроси: 1. Необоснован ли е изводът на съда за наличие на материалноправна легитимация на ищците по делото, основан на решение на ПК, спрямо което съдът не е осъществил инцидентен съдебен контрол, 2. Необоснован ли е изводът на съда за идентичност на претендирания от ищците и на ползвания от ответницата имот, основан на помощен план, който никога не е действал, 3. Правилно ли е приетото от съда, че правото на ползване на ответницата не се е трансформирало в право на собственост, въпреки че по делото било установено, че към 1991 г. в имота била построена постройка и че ответницата е заплатила по надлежния ред цената на земята. По втория въпрос решението противоречало на решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д.№ 5601 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о и на решение № 1318 от 16.04.2009 г. по гр.д.№ 5641 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. По третия въпрос решението противоречало на решение № 17 от 29.01.2009 г. по гр.д.№ 5210 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и на решение № 2295 от 26.01.2004 г. по гр.д.№ 2367 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о. Освен това, касаторката твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: дали изводът на съда, че ищците са наследници на А. Я. Д., може да се установи със гласни доказателства и на основание писмена декларация за идентичност на имена, изхождаща от ищците.
Ответниците по жалбата М. И. Б., А. И. А., Д. П. П., С. Х. Л., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н. и Т. П. Н. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за конкретното дело. Този въпрос е такъв, касаещ приложението на правна норма, а не фактически. По други въпроси, извън посочените от касаторите, ВКС не може да се произнася, освен ако те не касаят валидността или допустимостта на съдебното решение.
В случая касаторката не е посочила правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- и трите посочени от нея въпроси касаят обосноваността на решението и като такива имат отношение към правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 от ГПК.
Независимо от горното, не се костатира противоречие между обжалваното решение и посочените от касаторката решения на ВКС:
1. В решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д.№ 5601 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и в решение № 1318 от 16.04.2009 г. по гр.д.№ 5641 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че процесуалният закон не предвижда забрана за установяване със свидетелски показания на идентичност на недвижим имот и че при събрани такива доказателства съдът е длъжен да ги обсъди в съвкупност със събраните писмени доказателства по делото, а когато е прието заключение на експертиза, то също следва да се обсъди в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства. Същото е прието и в обжалваното решение, по което съдът е основал извода си да идентичност на претендирания от ищците и владения от ответницата имот на всички събрани по делото доказателства.
2. В решение № 17 от 29.01.2009 г. по гр.д.№ 5210 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и в решение № 2295 от 26.01.2004 г. по гр.д.№ 2367 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че когато в имот, предоставен за ползване по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ към 01.03.1991 г. е имало построена сграда по смисъла на пар.1в, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и цената на този имот е била заплатена от ползувателя в предвидените от закона срокове, то правото на ползване на ползувателя се трансформира в право на собственост. Същото е прието и в обжалваното решение, но с оглед установените по конкретното дело факти /че в процесния имот няма сграда по смисъла на пар.1в, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а само метален фургон, монтиран върху бетонна основа/, съдът е приел, че ответницата не е имала право да изкупи този имот по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно, че не е станала собственик на имота.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по последния посочен от касаторката въпрос, който конкретизиран от съда е: може ли да се установява идентичност на имена на едно лице с декларация за идентичност на имена и със свидетелски показания. Както бе прието в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай по поставения от касаторката процесуалноправен въпрос вече има практика на ВКС /решение № 372 от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 90 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че идентичността на имената на едно лице в два различни документа може да се доказва с всякакви доказателствени средства, включително и с декларация за идентичност на имената и че за да се приеме идентичност на лицето в двата документа е необходимо да съвпада поне личното име на това лице и да има доказателства по какви причини лицето е използвало в двата документа различни бащино и фамилно име /например поради промяна на името след женитба или след пълно осиновяване//, а от постановяване на това решение на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на това тълкуване.
Приетото в обжалваното въззивно решение напълно съответства на приетото в горепосоченото решение на ВКС по гр.д.№ 90 он 2009 г.: Ищците са представили по делото удостоверение за наследници, от което се установява, че са наследници на А. Х. Х., решение на ПК-гр.Варна за възстановяването на земеделски земи на наследниците на А. Х. Х., протокол за съдебна спогодба от 03.04.1945 г. по ч.гр.д.№ 226 от 1944 г. и записка за вписването му, в които фигурира името на съделителката А. Я. Д. и от които е видно, че А. е била съпруга на починалия Я. Д. У. и като такава е ползвала за бащино и фамилно име неговото лично и бащино име /стр.1, ред 6 от записката за вписване/, акт № 131 от 08.02.1942 г. за смърт на Я. Д. У., в който като негова съпруга е записана А. Я. Д. и декларация за идентичност на имената на А. Х. Х. и А. Я. Д.. От горепосочените доказателства и от свидетелските показания на свидетеля С. С. се установяват причините, поради които лицето е вписано с различни имена в различните документи- в едни е вписано с рождените си лично, бащино и фамилно име, а в други- с приетите след брака с Я. Д. У. бащино и фамилно име.
Тоест, не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Н. Г. Ф. срещу решение № 4 от 04.01.2010 г. на Варненския окръжен съд,гражданско отделение,постановено по гр.д.№ 1884 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.