О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
ГР. София, 27.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4696/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от ОП Х., срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд по гр.д. №261/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 3 000 лв. / при претендирани 20 000 лв./ предявеният от Й. Д. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпления по чл.242 и чл.354а от НК, по което наказателното производство е било прекратено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, след установяване на всички конкретни обстоятелства, които обуславят настъпването им, е разрешен в противоречие с ППВС №4/68 г.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД въззивният съд е установил и обсъдил всички конкретни обстоятелства на случая -тежестта на обвинението, продължителността на периода, в който е поддържано, степента и интензитета на конкретно изживените емоционални страдания и времетраенето им, както и взетите мерки за процесуална принуда. Приел е, че ищецът е привлечен като обвиняем по обвинение в две тежки престъпления, взета е първоначално мярка за неотклонение „задържане под стража” за по –малко от месец, изменена след това в „подписка”. Извършените процесуални действия сочат на сравнително малък интензитет на участие на обвиняемия/ищеца/, а оттук и на отрицателните му изживявания. Производството е приключило в разумен срок – около шест месеца след привличането на ищеца като обвиняем, но независимо от положителния за него изход от наказателното производство, в социалното му обкръжение така и не се стигнало до пълната му реабилитация.
Тези изводи на въззивния съд съответстват на задължителните указания в ППВС №4/68 г. и ТР №3/05 г., както и на постановената за обезщетяване на деликти по ЗОДОВ практика по чл.290 ГПК, напр. р. по гр.д. №4158/13 г. на четвърто г.о., по гр.д. №3706/13 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Затова соченото от касатора осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е налице.
Поради изложеното ВКС на РБ,трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №261/15 г. от 17.06.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: