О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
гр.София,16.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 627 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Б. и И. Г. Б. срещу решение № 347 от 24.07.2009 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 384 от 2008 г., с което по същество е оставено в сила решение № 421 от 05.09.2007 г. по гр.д.№ 769 от 2005 г. на Разложкия районен съд за отхвърляне на предявения от С. Б. и И. Б. срещу М. Н. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собственост и предаване на владението на 1/8 ид.ч. от УПИ II-2112 в кв.239а по регулационния план на гр.Банско, целият с площ от 323 кв.м., при съседи: Д.Вишанин, Ел.Карасанска и от две страни улици.
В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в следните решения на ВКС: решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр.д.№ 500 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 803 от 21.10.1994 г. по гр.д.№ 662 от 1994 г. на ВС, Първо г.о., решение № 2704 от 31.12.1966 г. по гр.д.№ 1962 от 1966 г. на ВС, Първо г.о., решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д.№ 1366 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1805 от 1963 г. по гр.д.№ 1249 от 1963 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 416 от 11.01.2006 г. по в.гр.д.№ 392 от 2004 г. на В. апелативен съд.
В писмен отговор от 28.09.2009 г. ответницата по жалбата М. Н. К. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от С. Г. Б. и И. Г. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС за 1/8 ид.ч. от процесния имот, находящ се в гр.Банско, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху претендираната от тях идеална част от имота; че целият наследствен имот е бил придобит от бабата на ищците А. М. З. по давностно владение, осъществявано от нея през периода от датата на снабдяването й с нотариален акт по давност № 165 от 04.07.1988 г. до 2003 г. и че с нотариалния акт № 14 от 27.10.2003 г. А. З. валидно е прехвърлила /дарила/ процесния имот на дъщеря си и ответница по делото М. Н. К..
Това решение е постановено в противоречие с посочените от касаторите решения № 59 от 12.05.2004 г. по гр.д.№ 500 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д.№ 1366 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. по въпроса: достатъчно ли е снабдяването на един от сънаследниците с нотариален акт по давностно владение, за да се приеме, че този сънаследник е отблъснал владението на останалите сънаследници и е установил явно владение върху целия имот за необходимия за придобиването на имота по давност срок:
1. В решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр.д.№ 500 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че правоизключващото възражение за изтекла давност може да бъде уважено, само ако са безспорно доказани всички елементи на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС- упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на 10 години, като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, че упражнява собственически правомощия само за себе си.
2. В решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д.№ 1366 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.
3. В решение № 416 от 11.01.2006 г. по в.гр.д.№ 392 от 2004 г. на В. апелативен съд е прието, че правото на собственост се придобива с непрекъснато, явно и несъмнено владение в продължение на 10 години, като владелецът следва да манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт само за себе си.
Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. Г. Б. и И. Г. Б. срещу решение № 347 от 24.07.2009 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 384 от 2008 г. ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 60,40 лв. /шестдесет лева и четиридесет стотинки/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на горепосочената такса в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея гражданско дело- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или евентуално на съдията-докладчик за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.