2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1136
гр. София, 19.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3543 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. срещу решение № 225/04.05.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 174/2015 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 103/26.01.2015 г. по гр. дело № 5441/2014 г. на Плевенския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [община], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № РД-10-1554/15.10.2014 г. на кмета на ответната община, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор ОР“ в звено „Инспекторат“ при ответната община и за осъждане на последната да му заплати обезщетение в размер 1 396.08 лв. за времето 16.10.2014 г. – 16.01.2015 г., през което е останал без работа; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответната [община] не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая в изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК по никакъв начин не е изведен и формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Вместо това, във връзка със становището си за наличие на основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, касаторът – в двата раздела на изложението си, озаглавени: I. „Нарушение на материалния закон” и II. „Нарушение на процесуалния закон – ГПК“, преповтаря и пространно доразвива оплакванията си за неправилност на обжалваното въззивно решение. Както вече беше посочено, обаче, последните представляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поради това, тези оплаквания биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо и допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза от касационното производство по чл. 288 от ГПК.
В края на изложението си самият жалбоподател двукратно изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, селективният критерий, респ. – предпоставките за допускане на касационно обжалване, са налице, когато с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че такива въпроси по смисъла на закона „…могат да бъдат принципни и основополагащи въпроси на материалния и процесуалния закон, по които наложително следва да има единно разбиране и прилагане на закона, в това число и необходимост от преодоляване на неправилна съдебна практика, която може и да е противоречива…“. Извеждане и формулировка на такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, обаче изложението на касатора не съдържа.
Предвид цитираните по-горе, задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на жалбоподателя не съдържа посочване на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Също съгласно т. 1 и разясненията в мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и ясно и точно е формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани в изложението на касатора на каквито и да било правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 225/04.05.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 174/2015 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.