О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
София, 29.10. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 320 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. по вписванията, София чрез изпълнителния директор В. Н. срещу въззивно решение № 6993/12.12.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 599/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна И. В. П. чрез адв. И. К. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от И. В. П. срещу А.в. С въззивното решение съдът е отменил заповедта за дисциплинарно уволнение на И. П., възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил работодателя да й плати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2 729,76 лв., ведно с лихва за забава, както и съдебноделоводни разноски.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е инкорпорирано в един документ с касационната жалба.
Основните доводи са във връзка с понятието „системност” по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Според работодателя в заповедта за уволнение на П. са отразени повече от три нарушения, което съставлява основание да й бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложени са съображения, че съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства при извършване на нарушението от служителя и да прецени дали има съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание според посочените в чл. 189 КТ критерии. Във връзка с това се поддържа противоречие с Р-1440-2005-ІІІ ГО по гр.д. № 974/2003 г., Р-1326-1999-ІV ГО по гр.д. № 219/1999 г. и Р-162-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 299/2009 г. Следва оплакване за липса на мотиви във въззивното решение за наличието или не на системност на допуснатите от служителя нарушения и коментар на касатора за оценката, която е следвало съдът да даде на пропуските в работата на И. П..
В заключение е записано, че въззивният съд „се произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ правната квалификация на извършеното нарушение на трудовата дисциплина в аспект на наложеното дисциплинарно наказание уволнение, както и този относно задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно изпълнението от страна на наказващия орган изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ и да мотивира фактическите си и правни изводи в тази насока с оглед императива на чл. 188, ал. 1 ГПК”. По тези въпроси съдът се бил произнесъл в противоречие с цитираните вече съдебни актове на Върховен касационен съд, както и на Р-418-2009-ІV ГО по гр.д. № 522/2009 г.
От така изложеното, може да се приеме, че поставените правни проблеми по чл. 280, ал. 1 ГПК са за необходимостта съда да мотивира съдебния акт и в частност извода си във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ; за съдебния контрол върху преценката на работодателят по чл. 189, ал. 1 КТ, както и за необходимостта съдът да прецени дали е налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, когато наказанието е наложено за три и повече нарушения.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че така повдигнатите въпроси са без значение за крайния резултат по спора. Въззивният съд е направил извод, че първите десет нарушения, описани в заповедта за уволнение на П. са технически грешки /записване площта на имотите в декари, вместо в квадратни метри/, което не съставлява невярно вписване, а и при това не би могло да въведе в заблуждение ползващите данните на агенцията лица. За всички нарушения, съдът е приел още, че са свързани с работа по нововъведена Интегрирана информационна система за кадастър и имотен регистър, за която П. не е обучена от работодателя. Тя също така, не е имала и възможност обективно да усвои новите правилата, тъй като по същото време е установено, че страда от тежко онкологично заболяване и е отсъствала продължително от работа.
Следователно, съдът на практика е достигнал до извод, че допуснатите пропуски в работата на П. не са по характера си дисциплинарни нарушения и поради това не е било и изобщо необходимо да преценява наличие на системност в нарушенията, доколко работодателят се е съобразил с чл. 189, ал. 1 КТ, когато е налагал наказание. Работодателят не може да санкционира служителя за неизпълнение на работа, за която не го е обучил.
Независимо от казаното, въззивният съд е изложил още и съображения, че и в светлината на чл. 189, ал. 1 КТ, заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконна. Те са евентуални на горните доводи и са още едно самостоятелно основание за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1 КТ. Въззивният съд е посочил, че нарушенията са с незначителна тежест, извършени при малък опит с информационни системи; служителят е бил със сериозни проблеми и чисто дисциплинарно минало.
Следователно, по тези допълнителни съображения, поради които съдът е достигнал отново до извод за незаконност на уволнението, не се установява противоречие по поставените въпроси с цитираната съдебна практика. Извършена е преценка по чл. 189, ал. 1 КТ и съдът е изложил подробни и ясни мотиви.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
И. П. е поискала присъждане на съдебно-деловодни разноски аз инстанцията, но не е представила доказателства да е извършила такива. К., предвид резултата, няма право на съдебноделоводни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 6993/12.12.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 599/2011 г.
РАЗНОСКИ за инстанцията не се присъждат
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: