3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
гр. София, 11.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4203 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №305/25.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 264/2013 г. от Окръжен съд – Варна, ІV гр.състав.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че предявените искове са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата се е ползувала от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, за работодателя е съществувало задължението да прецени дали са налице обстоятелствата, посочени в чл.333, ал.1 КТ, при които може да пристъпи към прекратяването на трудовото правоотношение само след предварителното разрешение на инспекцията по труда. Това задължение за работодателя е съществувало, тъй като съдът е приел от фактическа страна, че същия е бил своевременно уведомен за ползувания от ищцата отпуск поради временна нетрудоспособност.
Въз основа на горното, съдът е приел прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ за незаконосъобразно, като на това основание е приел и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за основателни.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързани с правната възможност за приложението на закрилата по чл.333, ал.1 КТ на работник, при положение, че същия не е изпълнил своето задължение да представи болничния лист, въз основа на който ползува отпуск поради временна нетрудоспособност или да уведоми работодателя, че такъв отпуск му е бил разрешен от компетентен орган и е започнал използуването му. Този въпрос би бил относим към производството по чл.288 ГПК при положение, че съдът бе приел от фактическа страна липсата на уведомяване от страна на работника за обстоятелството, даващо му защитата по чл.333, ал.1, т.4 КТ и въпреки това в правните си изводи, съдът да е дал положителен отговор на така поставения правен въпрос. Съдът е приел от фактическа страна обратното, че е налице уведомяване по смисъла на чл.9, ал.2 НМЕР и на това основание е налице закрилата по чл.333, ал.1 КТ. Така поставените правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът не е формирал правни изводи относно тях така, както се твърди от касатора. От друга страна, в това производство не е допустимо да се прави проверка на възприетото от страна на въззивния съд на фактите по делото, а и не се сочи правен въпрос, във връзка с установяването от страна на съда на факта на уведомяването, поради което не са налице касационните основания, сочени от касатора като основание за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски в размер на 228 лева, платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 216890/2013 г., на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №305/25.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 264/2013 г. от Окръжен съд – Варна, ІV гр.състав.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] седалище и адрес на управление [населено място], [улица], офис да заплати на Н. С. К. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап. чрез адв. Д. П. сумата 228 /двеста двадесет и осем/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.