ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1138
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1620 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. И. И. от [населено място], приподписана от адвокат В., срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд /ТОС/ от 22.ІV.2010г. по в.гр.д. № 78/2010г.
Ответникът по касационната жалба ІV ОУ „Ив.В.” [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
ВКС на РБ, състав на І ГО, намира, че касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ТОС е потвърдил решението на Търговищкия РС от 08.ІІ.2010г. по гр.д № 1405/2009г., с което е отхвърлен предявеният от Е. Ив..И. срещу ІV ОУ „Ив.В.” иск за обявяване на трудов договор от 23.ІХ.2008г. за недействителен поради противоречието му с чл.70 ал.1 от КТ, тъй като с оглед високата професионална квалификация на ищеца не е необходим срок за изпитване и проверка на годността му да изпълнява работата.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице нарушения на императивни разпоредби на закона по смисъла на чл.74 ал.1 от КТ при сключването на трудовия договор между страните за длъжността „учител по английски език” със срок на изпитване. Съобразено е, че ищецът е дипломиран преподавател по математика от 1982г., че през 1993г. е завършил курс по английски език, а от 2007г. е придобил професионална квалификация за учител по английски език. Сключеният на 23.ІХ.2008г. трудов договор е с изпитателен срок 6 месеца в полза на работодателя, като в този срок е сключен и окончателен договор от 19.ІІІ.2009г. със срок до 30.VІ.2009г., прекратен на основание чл.325 т.3 от КТ. Прието е, че трудовия договор със срок за изпитване е приложим за всички видове работи и дейности и че е право на работодателя да прецени дали да прибегне до такъв договор, без значение на образователния ценз и продължителността на трудовия стаж на служителя, тъй като е възможно да се цели проверка на други обстоятелства, свързани с годността за извършване на работа.
В изложението на Е. Ив.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадени му от съда двукратно указания, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложени са съображения, че въззивният съд в нарушение на КТ е приел, че сключения трудов договор не противоречи на закона. При сключването на договора не били спазени основни процедурни правила, „а да не говорим за това как е прекратен договора, за което има представени писмени доказателства”. При постановяване на решението не били взети предвид тези основни положения, както и факта, че при събраните доказателства било налице тенденциозност при сключването на договора, тъй като на ищеца не му бил обяснен смисъла му, а и той не бил подал молба за такъв договор. Ако законът бил спазен, ищецът с неговия трудов стаж и натрупан опит от работа с деца не би се бил съгласил и подложил на унижението да сключи точно такъв договор.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в ч.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не удовлетворява посочените изисквания. В този документ въобще не е посочен материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, обусловил решаващите му изводи по разглеждания спор. Релевираните от И. съображения представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането. А както бече бе посочено, касационният съд няма правомощие служебно да извлече тези въпроси от касационната жалба или от изложението. Ето защо, като не е налице основната предвидена в закона предпоставка, касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд, шести състав, № 51 от 22.ІV.2010г. по гр.д. № 78/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: