Определение №1138 от 13.10.2014 по гр. дело №3172/3172 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1138

София, 13.10.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3172 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 415 от 10.03.2014 година по гр.д. № 3959/2013 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 5182 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 15774/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за сумата 50000 лева, предявен от И. Б. З. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че на 09.08.2012 г. ищецът е претърпял инцидент по пътя София – К., кв. А., след железопътния прелез, където нападнат от кучета е паднал от карания от него велосипед и е получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване костите на двете предмишници и охлузване на дясната орбитална и зигоматична област на лицето. Кучетата са излезли от дворно място, в което ищцовото дружество е ползвало сграда под наем. Към този момент помещения под наем в същия имот са ползвали около десет различни търговски дружества; порталът към двора е бил постоянно отворен и никой не е препятствал влизането и излизането на кучетата, които не са имали собственик, нито някой от търговците е полагал грижи за тях. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че предявеният иск за обезщетение от деликт е неоснователен, тъй като не е установено ищецът да е собственик на животните, причинили вредите, нито те да са били под негов надзор.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от К. И. Н.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси по приложението на чл.235, ал.2 ГПК и чл. 50 ЗЗД (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли съдът да обсъди доказателствата в тяхната цялост и в частност показанията на свидетелите, установяващи изгодни за страната обстоятелства и отговаря ли собственикът или лицето, под чиито надзор се намират животните и в случаите, когато животното е избягало или се е изгубило.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 235, ал.2 ГПК не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В съответствие с константната практика по приложението на чл. 235, ал.2 ГПК, съгласно която съдът формира изводите си след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, въззивният съд е възприел извода, че ответното дружество не е собственик, нито упражнява надзор над кучетата, излезли от двора на обитавания от него имот след обсъждане на показанията на всички разпитани по делото свидетели. Изводът е формиран въз основа на доказателствата, установяващи, че дворното място е обитавано от няколко различни търговци; че оградата не е спирала достъпа на безстопанствени кучета в общия двор и при липса на доказателства, че животните са били под надзор на собствениците на ответното дружество или под каквато и да е форма служители на дружеството са полагали грижа за кучетата или са приемали или насърчавали престоя им в дворното място.
. Въпросът отговаря ли собственикът или лицето, под чиито надзор се намират животните и в случаите, когато животното е избягало или се е изгубило не е обуславящ изхода на делото, в решението по което е прието, че ищецът не е собственик на животните, причинили вредата, нито е упражнявал над тях надзор.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 415 от 10.03.2014 година по гр.д. № 3959/2013 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top