3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1139
София, 30.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 595/2012 година.
Производство за допускане на касационно обжалване пна основание чл. 288 ГПК.
С. Е. С. от [населено място] е подала касационна жалба против решението на Софийски градски съд по гр. д. № 8462/2011 г. и приложила изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд приема следното:
Софийският градски съд, с обжалваното решение, постановено на 18. 11. 2011 г., е потвърдил решението на Софийския районен съд от 10. 05. 2011 г. по гр. д. № 52245/10 г., с което са отхвърлени исковете на С. срещу [фирма] по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, както следва: иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й със заповед № 2375/31. 08. 2010 г.; иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър реклама; иск за заплащане на сумата 6 786.36 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и изложил допълнителни съображения за неоснователност на претенциите на ищцата, като е посочил, че е налице съкращение на длъжността, заемана от С., която е била с една щатна бройка, че съкращаването е извършено от оправомощено лице – прокурист на дружеството, издало нарочна заповед, и че съкращаването на длъжността е реално, тъй-като от приетото по делото заключение на счетоводна експертиза следва, че трудовите задължения, предвидени за длъжността на ищцата не са били трудови задължения на други длъжности и конкретно, че липсва идентичност на трудовите функции между длъжността, заемана от ищцата и запазената длъжност „мениджър маркетинг”.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – конкретно посочени решения на състави на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Доводите за разрешаване на материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС се отнасят за извода на градския съд, че е налице валидно съкращаване на щата от оправомощено лице – прокуриста на дружеството, който със заповед № ДР – 499/ 31. 08. 2010 г. е разпоредил закриване на щата на длъжността Мениджър „Реклама”. Съдът по настоящото дело е приел, че съдържанието на заповедта удостоверява волеизявлението на компетентното длъжностно лице с ръководни функции за съкращаване на щата. При това положение не е налице разминаване с изводите на състава на касационния съд, постановил решение № 465 по гр. д. № 1187/2009 г., ІІІ г.о., посочено от жалбоподателката, тъй-като се касае за идентичен правен извод – наличие на волеизявление от работодателя, представляван от съответния ръководител. Самата форма и начин на материализиране на това волеизявление са въпроси на фактическо доказване и по настоящото дело то е осъществено.
Неоснователно е искането за допускане на касация поради произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – посоченото от жалбоподателката решение № 12/01. 02. 2011 г. по гр. д. № 590/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., относно санкцията по чл. 161 ГПК. Жалбоподателката твърди, че ответното дружество е било задължено да представи длъжностните характеристики на всички служители в дирекцията, където тя е работила, което ответникът не е изпълнил, но решаващият съд не е приел за доказан факта, че трудовите функции на длъжността, заемана от ищцата са се изпълнявали и от други служители, което е налагало извършване на подбор. Твърдението е неоснователно, тъй-като по този спорен въпрос още първоинстанционният съд е постановил изслушване на експертно заключение и констатациите на двете инстанции са изградени на базата на това заключение.
Неоснователно е искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по конкретно поставените от жалбоподателката въпроси с оглед липсата на систематизирана съдебна практика. По въпроса за връчване на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя и липсата на писмено предизвестие дали води до незаконност на уволнението, няма изрично произнасяне от решаващия съд, но от крайния извод за законност на уволнението следва, че в случая такова нарушение не е констатирано. Налице е точно прилагане на закона – чл. 220, ал. 1 КТ, който дава възможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение преди да изтече срокът на предизвестието и тъй-като в закона не е фиксиран начален момент на този вид прекратяване, следва че това е възможно от момента на връчване на уволнителната заповед, която има и характер на предизвестие.
По втория въпрос на искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за задължителност на подбора по чл. 329 КТ, когато се установи, че трудовите функции на уволнения се изпълняват и от други служители, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставеният въпрос преполага фактически констатации, каквито решаващият съд по настоящото дело не е направил. Напротив, съдът е приел, че трудовите функции на ищцата не са изпълнявани от други служители, като се е позовал на заключението на счетоводна експертиза.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18. 11. 2011 г. по гр. д. № 8462/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на С. С. от гр. софия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: