ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1139
гр. София, 19.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 980 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Г. Е. и П. Г. П. срещу решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 1416/08 г. на Окръжен съд гр. В.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация „М” ООД гр. В. оспорва жалбата.
Третите лица помагачи на ответника не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 1* от 08.04.2008 г. Районен съд гр. В. е отхвърлил предявения от Д. Е. и П. П. срещу „М” ООД иск за собственост на общо 2/24 ид. ч. от нива с площ 6.921 дка, имот № 1* и от нива с площ 6.029 дка, имот № 1* в м. „А”, землището на гр. Б.. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. Съдът е приел че ищците са наследници на Е. С. С решение на ПК гр. Б. от 10.09.1999 г. на наследниците било възстановено право на собственост върху осем земеделски земи, с план за земеразделяне, включително и претендираните ниви. Една от наследниците на С. , М. С. , завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си С. и на дъщеря си К. , като ищците, наследници на друга дъщеря Г. , били изключени от кръга за наследяване. Не било доказано че наследодателката С не е автор на завещанието от 08.01.1994 г., обявено на 22.05.1997 г. Неавтентичността на друго завещание от 1995 г. било установено в производство по делба, но не било доказано че синът С. се е ползувал от него, затова не бил недостоен. С оглед установената с вещо лице автентичност на завещанието от 1994 г., ирелевантно за спора било обстоятелството за точната дата на съставянето му, тъй като от значение е датата на обявяването му и по отношение на трети лица то има достоверна дата към смъртта на съставителя. Разпоредбата на чл. 90а ЗН не намирала приложение в случая, поради обявяването и за противоконституционна.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че с атакуваното решение въззивният съд се произнесъл по процесуалноправен въпрос който касае отхвърленото искане на касаторите за спиране на производството до решаване на спора по чл. 30 ЗН. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК поради противоречие със съдебната практика. Видно е от данните по делото, че с определение от 01.12.2008 г. въззивният съд е отказал да спре по искане на ищците производството по делото до приключване на дело за делба между наследниците на М. С. , в което ищците са направили искане по чл. 30 ЗН и то е прието за разглеждане. Изложил е съображения, че дори искането да бъде уважено, предвид нормата на чл. 37 ЗН спорът не е преюдициален по отношение на висящия спор за собственост, тъй като прехвърлянето на собствеността е извършено след вписване на молбата по чл. 30 ЗН. В подкрепа на твърдението си че приетото от съда противоречи на съдебната практика касаторите се позовават на решение № 125 от 20.02.1992 г. по гр. д. № 1220/91 г. на ВС I ГО. Действията на съда не са в противоречие с посочената съдебна практика. Настоящото производство е предявено срещу купувач на имот. В посоченото решение е прието, че купувачът на недвижим имот, завещан или дарен от наследодателя, не е страна в делбения процес. Наследникът с възстановена запазена част след намаляването на завещателните разпоредби може да отмени отчуждението, ако не може да я допълни от имуществото на заветника и надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Като е приел че искът по чл. 30 ЗН не е преюдициален по отношение на спора за собственост с купувач на завещан имот и е отказал да спре производството, въззивният съд е съобразил цитираното решение, затова няма противоречие със съдебната практика. Съдът е съобразил и приетото в решение № 474 от 27.02.1968 г. по гр. д. № 29/68 г. на ВКС I ГО, според което разпоредбата на чл. 37 ЗН се прилага и в случая, когато заветникът е и наследник. Вписването на исковата молба по чл. 37 ЗН е предпоставка за отменяване на отчуждаване, извършено след откриване на наследството.
Изложен е и процесуалноправен въпрос, решен от съда в противоречие с практиката на ВКС – съдът е отказал да събере гласни доказателства за установяване достоверността на датата на завещателното разпореждане. Противното било прието в решение № 15 от 19.01.2007 г. по гр. д. № 1069/2004 г. на ВКС ІІІ ГО. Анализът на съдебната практика не води до извод, че въззивното решение и противоречи. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията да се отнасят за доказване на еднакви факти. Цитираното решение разглежда въпрос за доказване на факти в трудовото законодателство, докато в случая съдът се е позовал на нормата на чл. 145 ал. 1 ГПК /отм./ в тази част, в която достоверността на датата на завещанието е свързана с момента на смъртта на завещателката, затова няма противоречиво решаване на въпроса за достоверност на частен документ.
Твърди се в изложението, че въпросът за приложение разпоредбата на чл. 37 ЗН е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващи основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като по цитирания текст има ограничена съдебна практика, има основание за допускане на касационното обжалване на това основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 1416/08 г. на Окръжен съд гр. В..
УКАЗВА на Д. Г. Е. и П. Г. П. в едноседмичен срок да внесат 7.50лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно чл. 18 ал. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: