Определение №114 от 10.2.2010 по ч.пр. дело №921/921 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 114
 
София,  10.02.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България,   второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.01.2010 година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ
           ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 921/2009  година
 
Производството е по чл. Чл.278, ал.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по подадената от Б. И. Б. от гр. Р. частна касационна жалба против определение на Софийски апелативен съд от 16.10.2009 год., по гр.д. № 639/2008 год., с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател от 14.10.2009 год. за продължаване срока за обжалване на определение от 23.02.2009 год. и на определение от 12.01.2009 год., двете постановени по гр.д. № 639/
2008 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, свързано с преди всичко с непредоставяне на правна помощ по реда на чл.95 и сл. ГПК, поради което се иска отмяната му.
Видно от съдържанието на обстоятелствената част и петитума на частната жалба, едновременно с предприетото обжалване на съдебния акт на Софийски апелативен съд жалбоподателят със същата въвежда и искане за предоставяне на безплатна помощ по см. на чл.94 ГПК за обжалване на определение на същия съд от 12.01.2009 год., постановено по горепосоченото гр.д. № 639/2008 год..
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и съобразно правомощията си по чл.217, ал.1 ГПК провери правилността на обжалваното определение, намира:
Обжалваното определение е редовно съобщено на настоящия частен жалбоподател на 18.11.2009 година.
Следователно с изпращане на частна жалба срещу горепосочения съдебен акт по пощата на 25.11.2009 год., както сочи пощенското клеймо положено върху приложения по делото пощенски плик, частният жалбоподател, надлежно легитимирана в производството пред Софийски апелативен съд страна, е спазил преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но същата е процесуално недопустима, поради следното:
Обжалваното определение на Софийски апелативен съд, с което е отказано продължаване срока на настоящия частен жалбоподател за обжалване на определение от 23. 02. 2009 год. по гр.д. № 639/2008 год. на с.с., за оставяне без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ и на определение от 12.01.2009 год. по горепосоченото в.гр.д. за отмяна на определение № 286/ 28.11. 2000 год., по гр.д. № 1335 / 2000 год.на Разградския окръжен съд и на допуснато с него обезпечение на бъдещия иск на страната, в качеството и на ЕТ, упражняващ търговска дейност под фирма „Б” срещу И. ”В” гр. С. за сумата 61 710 лв. не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, за които законодателят е предвидил правна възможност за самостоятелно обжалване и последващ инстанционен контрол.
Следователно липсата на съществуващо в полза на настоящия частен жалбоподател право на обжалване – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно, изключва и допустимостта на подадената частна жалба, поради което същата следва да се остави без разглеждане.
В тази вр. е необходимо да се посочи, че доколкото определеният в чл. 275, ал.1 ГПК срок е решителен/ фатален/, то съгласно чл.63, ал.3 ГПК неговото продължаване по молба на страната е невъзможно, независимо дали искането е направено преди изтичането му и дали е налице уважителна причина за същото.
Или в разглежданата хипотеза на пропуснат решителен срок заинтересуваната страна разполагала единствено с правата възможност по реда на чл.64 и сл. ГПК да иска възстановяване на срока, но с искане в тази насока Софийски апелативен съд не е бил сезиран, поради което не се е произнесъл и обжалваното определение не подлежи на обжалване по правилото на чл.66, ал.2 ГПК.
Що се касае до искането за правна помощ, съдържащо се в настоящата частна жалба, то същото се явява неоснователно не само поради липсата на доказателства, сочещи че страната няма средства, даващи и право на безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство, съгласно чл.22, ал.1 и сл. от Закона за правна помощ, но и поради отсъствие на процесуална възможност за нейното използване с оглед окончателния характер и необжалваемост на постановеното от Софийски апелативен съд определение от 12.01.2009 год. по гр.д. № 639/ 2008 год., за което тя е поискана.
Водим от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на Б. И. Б. от гр. Р. за предоставяне на правна помощ за обжалване на определение на Софийски апелативен съд от 12. 01.2009 год., по гр.д. № 639/2008 год.- влязло в сила.
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на Б. И. Б. от гр. Р. против определение на Софийски апелативен съд от 16. 10.2009 год., по гр.д. № 639/2008 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 921/2009 год. на ВКС,ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на Б. И. Б. от гр. Р. и е прекратено производството по ч.т.д. № 921/2009 год. на ВКС,ТК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В ОСТАНАЛАТА му част определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар