1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
[населено място], 12.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3486/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. О. (Г. А.), със съдействието на родителите й А. О. А. и Х. С. А., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 26 от 19.04.2017 г. по в.гр.д.№ 43/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Разградски районен съд по гр.д.№ 1903/ 2016 г. и по този начин е отхвърлено искането на жалбоподателката да бъде прието за установено по отношение на [община], че в акт за раждането й № 0002/ 28.06.2002 г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], са вписани неверни данни относно имената й и да бъде разпоредено да се извърши поправка на акта, като вместо имената Г. А. О. се впишат имената Г. А..
Жалбоподателката релевира като основание за допускане на обжалването въпроса приложими ли са разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.73 ал.2 ЗГР (редакция ДВ бр.67/ 1999 г.) към съставените актове за раждане на български граждани, родени през 2001 г. извън територията на Република България. Поддържа, че по въпроса има противоречива съдебна практика (решение по гр.д.№ 258/ 2016 г. на Разградски окръжен съд).
Ответната страна [община] не взема становище по жалбата.
Прокурорът също не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че молителката е българска гражданка, която е родена в Турция на 26.09.2001 г. От длъжностно лице по гражданското състояние в Република Турция е съставен акт за раждане, в който молителката е записана с имената Г. А.. В България акт за раждането на молителката е съставен от длъжностно лице по гражданското състояние в [община] на 28.06.2002 г., в него е записана с имена Г. А. О.. По реда на чл.19а ЗГР с решение от 04.07.2013 г. имената й са променени по административен ред на Г. А. О.. От правна страна съдът посочил, че в тази хипотеза разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.73 ал.2 ЗГР са неприложими, тъй като имената на молителката са променени по желание на родителите й, съответно актът за гражданско състояние не е неверен и молбата за поправката му е неоснователна.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатият правен въпрос, е обуславящ, тъй като съдът е приел неприложимост на разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.72 ал.3 ЗГР (редакция към 2002 г.) относно съставянето на акта за раждане на молителката. Обратното е прието в представеното към касационната жалба влязло в сила решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 258/ 2016 г., поради което е налице основанието по чл.280 ал.2 т.2 ГПК (редакция преди измененията ДВ бр.86/ 2017 г.). Поради това обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 26 от 19.04.2017 г. по в.гр.д.№ 43/ 2017 г.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 15 лв (петнадесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: