О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
114
Гр.София, 12.02.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3035 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. П. срещу решение №.1789/16.04.19 по г.д.№.158/19 на ОС Благоевград – с което, след отмяна на реш.№.8460/9.10.17 по г.д.№.303/17 на РС Благоевград в осъдителната му част, предявеният от касатора иск с правно основание чл.128 КТ за сумата 11940,08лв. неплатено трудово възнаграждение за периода м.02.14-15.08.16 и 2039,90лв. лихви за времето 1.03.14-14.02.17 е отхвърлен като неоснователен ведно със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна „Сервиз строителна техника 2“ООД оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил прекратен по взаимно съгласие на 15.08.16; през време на действието му /на 1.04.16/ те са подписали споразумение за прехвърляне на дружествени дялове, с което ищецът купува един дружествен дял от капитала на ответното дружество на стойност 1лв. за 100лв.; на 17.10.16 е проведено Общо събрание на съдружниците на „Сервиз строителна техника 2“ООД Д. П. и В. М. – на което е взето решение и дадено съгласие ищецът да прехвърли на В.М. собствения си един дружествен дял за сумата 10000лв.; на същата дата са подписани и договор за покупко-продажба на този дял /за сумата 10000лв., платима до 31.12.16/ и декларация с нотариална заверка на подписа от Д. П. – в която той декларира лично и като съдружник и управител на „Сервиз строителна техника 2“ООД, че няма каквито и да е имуществени и неимуществени претенции спрямо В.М. и дружеството, че няма такива и по повод предадените на 17.10.16 вещи, находящи се в базата, стопанисвана в [населено място], и в магазина, находящ се на посочения в декларацията адрес; съгласно счетоводната експертиза за процесния период м.02.14-15.08.16 в счетоводството на ответника е начислено трудово възнаграждение на ищеца 11940,08лв. При така установените факти, позовавайки се на задължителните указания на ВКС /дадени при първото гледане на делото/, въззивният съд е посочил, че при съобразяване на горепосочената декларация следва да се приеме, че с плащането на сумата 10000лв. са уредени всички отношения на ищеца с дружеството, в това число и касаещите трудовото му правоотношение. Отразил е, че за да направи горния извод, изрично отчита факта, че в нея е упоменато, че П. я подписва не само като съдружник и управител, но и в лично качество. Същевременно, след като от анализа на договорите от 1.04.16 и 17.10.17, обсъдени с декларацията, се установява, че са уредени не само търговските отношения между страните, следва че работодателят е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното с ищеца трудово възнаграждение /за това не е необходимо да се доказва каква част от сумата 10000лв. е платена за погасяване на задължението за същото/. При тези обстоятелства претенцията за заплащането му, както и акцесорната за лихви, е неоснователна.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е отклонил от сочена практика на ВКС.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът се позовава на противоречие с цитирана от него практика на ВКС, но не посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв той излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване – при разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Не се касае и до хипотеза на очевидна неправилност – доколкото актът не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика, като въззивният съд се е съобразил с дадените от ВКС задължителни указания при първото гледане на делото.
С оглед изхода на спора разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1789/16.04.19 по г.д.№.158/19 на ОС Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: