O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр. София, 12.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о., в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 175 / 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 278, ал.3 ГПК по частна касационна жалба вх. № 20268/16.11.2018 г. на В. Г. В., приподписана от адв. С. Ц., срещу определение № 3449 от 07.11.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5217/ 2018 г. за потвърждаване на определение от 28.09.2012 г.на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 12101/2018 г.,с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане № 4404353 от 29.06.2018 г. на Софийския районен съд по гр.д. №74211/2017г.Разпореждането е за оставяне „без движение” на насрещната искова молба на касатора , с дадени указания по чл. 129, ал.2 ГПК.
В жалбата се изтъкват като пороци на съдебния акт недопустимост и неправилност и се претендират последиците им. По същество се развиват съображения за неправилност на разпореждането на районния съд и се извежда оплакването, че оставянето без разглеждане на един неправилен съдебен акт от горната инстанция е увреждащо, незаконосъобразно действие. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се навежда чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса е ли очевидно неправилен съдебен акт, който дисбалансира основните принципи на ГПК ( служебното, диспозитивното и състезателното начало) чрез предпочитано прилагане на служебното в ущърб на другите , като се разглежда „несъществуващо“ обжалване и се потвърждава същото. Сочи се и очевидна неправилност като отделно основание по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., предвид данните по делото, намира че не е налице основание за допускане до касационно обжгалване
Обжалва се акт на апелативен съд, който по реда на чл. 274, ал.2, изр. 1-во, предл. 2-ро вр чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК е потвърдил преграждащо спрямо постъпилата частна жалба определение по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, постановено от Софийски градски съд , сезиран в качеството му на втора инстанция, след като по предявените от В. Г. В. срещу Х. З. с отговора на исковата молба насрещни искове първоинстанционният съд е оставил насрещната искова молба без движение , с указания . При тези обстоятелства , независимо от отговора на въпроса (по тълк. д. № 2/2018 г.на ОСГТК на ВКС) дали подлежи на касационно обжалване определение на апелативен съд,с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, касационно обжалване не следва да се допуска , по следните съображения :
При постановяване на определение от 28.09.2012 г.на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 12101/2018г. за оставяне без разглеждане на частната жалаба срещу разпореждането за оставяне „без движение” на насрещна искова молба е произнесен въпроса за допустимостта от подобно обжалване , което законът не допуска .По недопустими жалби съдът дължи произнасяне , като оставя без разглеждане,което определение обаче подлежи на обжалване ,т.е на инстанционен контрол, в случая упражнен от Софийски апелативен съд с обжалваното понастоящем определение , което е валидно и допустимо .
В изложението липсва формулиран конкретен въпрос, свързан с единствения решаващо произнесения от Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5217/ 2018 г. процесуалноправен въпрос , който е за правилността на преценката, че недопустимите частни жалби, т.е постъпилите такива срещу актове на съда , които не подлежат на обжалване с частна жалба , следва да се оставят „без разглеждане” като недопустими с изрично определение , включително за служебното задължение на по- горната инстанция да разгледа постъпилата частна жалба срещу подобно определение, за оставяне на предходната частна жалба „ без разглеждане”.По тези въпроси,които в случая по настоящето дело изчерпват предмета на производството пред сезирания с частната жалба съд,се е произнесъл съгласно установената практика на ВКС и Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5217/ 2018г , съобразявайки приложението на императивните процесуални норми, допускащи обжалване с частна жалба не на всички постановени актове , а само на определенията и разпорежданията,посочени в чл.274, ал.1 ГПК във вр с чл.279 ГПК .
При това положение, очевидна е не поддържаната от жалбоподателя неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК , а явната неотносимост на съображенията и тезите на защитата към общите изисквания на чл. 280, ал.1 ГПК за формулиране на решаващо произнесен в обжалвания акт правен въпрос , разяснени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС ; превратното разбиране на жалбоподателя и защитата му за прилагането и ролята на служебното начало в гражданския процес ; превратното упражняване на правото на жалба – с подаването на недопустима от процесуалния ред частна жалба срещу определение , които не подлежат на обжалване. Гореизложеното не може да обоснове извод за очевидна неправилност на съдебните актове,отричащи възможността да се разглеждат недопустими жалби .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 3449 от 07.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5217/ 2018 г. на Софийския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване
Председател :
Членове: